Джак Джордан - Точно пред очите ти

Той погледна към коридора за кухнята и си спомни спора между Блейк и Амбър точно преди да я убият.

„Кажи ми какво да правя. Моля те, посъветвай ме.“

„Защо да ти помагам? Това, което направи, може да разруши брака ми, кариерата ми. Не ти дължа нищо.“

Вероятно Блейк я бе спипал да рови из случая на Хейли.

Маркъс стана от пода. В едната си, трепереща от вътрешно напрежение ръка държеше купчината с документи, а с другата извади телефона и го долепи до ухото си. Кракът му вече започваше да потропва от нерви, когато от другата страна отговориха. Дори не даде възможност на Били да се представи.

— Били, вземи Кейт и ела в участъка. Не ми пука, че е късно, трябва да дойдете веднага… И си облечи униформата. Ще ни трябват и белезници.

Маркъс застана пред вратата на Блейк и натисна звънеца. Обърна се и хвърли последен поглед към патрулната кола на улицата. Били и Кейт го чакаха да влезе, за да паркират пред къщата.

Лампите зад пердетата на всекидневната светнаха. На стъклото на вратата се появи сянка на човек и сърцето на Маркъс заби учестено.

Една тъмнокоса жена по копринена пижама застана на прага. Почистеното й от грим лице разкриваше всяка фина бръчица.

— Да?

— Казвам се детектив Маркъс Кембъл. Трябва да поговоря с Блейк.

— Вече е късно. Тъкмо слагаме свекър ми в леглото.

— Може да поиска да остане, за да чуе за какво става дума.

Тя се поколеба, после извика през рамо името на съпруга си.

Блейк се появи от една врата в дъното на коридора и замръзна на място, когато го видя.

— Качи се в спалнята, Илейн — каза той и тръгна към вратата.

— Но аз имам нужда от помощ за баща ти…

— Казах да се качиш — каза рязко той. — И не слизай, освен ако не те повикам.

Едновременно обидена и изплашена от тона на мъжа си, тя се взря в него за момент, после се обърна и тръгна по стълбата. Преди да изчезне в сенките на втория етаж, хвърли пронизващ поглед към Маркъс.

— За какво си дошъл? — попита Блейк.

— Много добре знаеш за какво.

Блейк изглеждаше зле и Маркъс знаеше защо. Тайните и всичко, което бе направил, разяждаха душата му отвътре. Видът му беше не на човек, който стои на прага на дома си, а на такъв, който лежи в моргата.

— Ще ме пуснеш ли да вляза?

Блейк се отмести встрани. Маркъс пристъпи прага и тръгна след домакина към осветената стая.

Нейтън седеше в инвалиден стол на терасата и четеше. От устата му висеше запалена лула. Беше много стар, над осемдесетте. На главата си имаше само няколко бели кичура, темето му беше голо, със странен червеникав цвят. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки и изпъкнали вени. Когато ги чу, вдигна очилата си от края на носа и затвори книгата в скута си.

— А вие сте?

— Детектив сержант Маркъс Кембъл.

Лицето на стареца пребледня. Беше чувал за него. Маркъс се зачуди дали Блейк все още разчита баща му за пореден път да оправи забъркана от него бъркотия.

— За какво става дума, Блейк? — обърна се Нейтън към сина си.

— За твоята тайна — намеси се Маркъс. — И за последствията от нея. Блейк, ще седна.

— Не ми казвай, че ще седнеш в моята къща.

— Изслушай човека, Блейк — каза баща му. — Очевидно смята, че има да казва нещо важно. Нека да го чуем.

Въпреки възрастта си Нейтън Кроуч все още беше авторитетен мъж и се държеше, сякаш е най-важният човек в стаята.

Блейк седна с неохота и се вгледа в очите на Маркъс.

— Знам какво сте направили вие двамата. Знам за изнасилването, за корупцията, за скритите улики.

— Съжалявам, но не знам за какво говорите, млади момко — каза Нейтън. — Сигурно гре…

— Нека да ви опресня паметта. — Маркъс извади един документ от чантата си и го връчи на стария човек. — Това са показанията на Грейс Портър — моминското име на Грейс Кенеди, след като синът ви и неговите приятелчета са изнасилили Хейли Милър в тази къща, която и тогава е била ваша собственост. Показанията й са били снети, преди вие да скриете уликите, да се опитате да унищожите всеки документ, свързан с инцидента, и да заплашите момичето, почти дете, че ще го обвините за изчезването на Хейли Милър, за да защитите сина си.

Нейтън се взря в документа. От самоувереното му поведение не бе останало нищо. Хартията затрепери в ръцете му.

— Това е невъзможно — каза тихо той. — Аз се отървах от…

— Не, не от всичко. Амбър О’Нийл е открила копие. Затова Блейк я уби, нали?

— Какво? — простена Нейтън.

Лицето на Блейк посивя. Адамовата му ябълка затанцува нагоре-надолу в гърлото му. Раменете му започнаха да треперят.