Джак Джордан - Точно пред очите ти

Лиза си бе тръгнала. На Блейк не можеше да се довери.

Беше сам и можеше да разчита само на себе си.

— Ще говоря с Грейс Кенеди.

Маркъс застана пред вратата на Грейс и пое дълбоко въздух. Въздействието на кафето, което бе изпил в болницата, отслабваше и всичко в него се движеше единствено от силата на адреналина.

Вратата се отвори и пропусна в къщата топъл лъч светлина. Грейс застана на прага с червени кръгове под очите си. По бузите й проблясваха сълзи.

— Случило ли се е нещо с Наоми? — попита тя и сложи ръка на гърдите си, сякаш молеше сърцето си за отговор. От болницата позволяваха само по един посетител да остава в стаята й. Грейс беше принудена да си стои вкъщи и да чака новини.

— Тя е стабилна — отвърна Маркъс. — Тук съм да поговорим за Хейли.

Тя го погледна мълчаливо. През цялото й тяло премина силна тръпка.

— Време е за това, Грейс. Трябва да разберем какво се е случило с нея.

Грейс кимна без думи и отстъпи, за да му направи място да влезе.

— Ще си сипя нещо за пиене — каза тя, затвори вратата зад него и избърса лицето си. — Вие искате ли?

— Не бива. На работа съм — каза той.

Тя го поведе по топлия коридор. По стените имаше тапети с кадифени флорални мотиви в по-светъл тон. Килимът под краката им беше в прекрасен кремав цвят. Когато минаха покрай кухнята, където бе говорил със съпруга й, той не издържа и надникна. Там царяха същият уют и спокойствие.

Всекидневната беше старомодна, но приветлива, с два фотьойла до камината и библиотечни шкафове от двете страни на комина. На големия балкон имаше шезлонг във виненочервен цвят и на него се люлееше някакво одеяло, сякаш бе лежала там, преди той да дойде.

— Заповядайте, седнете — каза тя и отвори долната вратичка на един от шкафовете, откъдето извади бутилка скоч и две чаши. — Ще имате нужда от една глътка.

Маркъс седна в един от фотьойлите и се загледа в Грейс, която разливаше кехлибарената течност в двете чаши. Подаде му едната, седна срещу него, гаврътна своята на екс, без дори да примигне, и веднага си наля втора.

Маркъс отпи от своята напитка и се наслади на разлялата се по цялото му тяло топлина на алкохола.

— Хейли беше изнасилена — каза внезапно тя, сякаш тайната, която пазеше от двайсет години, намери сама пътя си и излезе от устата й. — От Блейк Кроуч.

Грейс беше права. Той наистина имаше нужда от питие. Изпи уискито и я остави да му налее още. Бутилката трепереше в ръцете й.

— Две нощи преди изчезването й Блейк организира парти в дома си. Всичките му приятели бяха там, всички пиеха и се надпреварваха да се хвалят кой е най-най. За Хейли се знаеше, че… Сигурно сте чули. Беше поканил и двете ни. Според всички щяхме да сме лесна плячка. Знаех, че Дейн и Блейк си падат по Хейли. Бяха по-големи от нас. Дейн и Хейли имаха връзка, докато тя беше в колежа, ту се събираха, ту се разделяха, а Дейн се опитваше да уреди Блейк с мен. Бяхме ходили на две срещи с тях, но беше ясно, че с Блейк не се харесваме. Сигурна бях, че той иска Хейли и не му харесвах като утешителна награда. Не ми се ходеше на онова парти. Според мен не беше добра идея. Дейн нямаше да ходи, щяха да бъдат само Блейк и неговите приятели, но Хейли имаше желание и каза, че ако не искам, ще отиде сама. Когато пристигнахме, намерихме само осем момчета. Подаваха си една цигара с трева, а страничната масичка беше пълна с бутилки алкохол. Хейли се разгорещи. Момчетата я наобиколиха, започнаха да я канят с дрога и алкохол. Блъскаха се и се бутаха, за да се наредят до нея като кучета около купа с месо. Стана ми неприятно, не ми се стоеше там. Най-после дръпнах Хейли настрана и й казах, че искам да си ходя, но тя само се засмя. Вече беше на черешата и не искаше да си тръгва. Не можех да я оставя така. Нямах доверие на онези момчета.

Тя обаче ме завлече със себе си на дивана и ме принуди да се присъединя към тях. Момчетата започнаха да скандират и не млъкнаха, докато не изпих половин бутилка вино и не дръпнах яко от тревата. Скоро вече тичах към тоалетната да повръщам. Не знам колко време прекарах над тоалетната чиния, но когато излязох, стаята беше празна. Чух гласовете им на втория етаж.

Маркъс усети, че му се повдига. Празната чаша затрепери в ръката му.

— Изнасилиха я вкупом, детектив. Влязох в стаята на втория етаж и ги видях. Бяха като море от голи тела, всички чакаха до леглото със смъкнати до глезените панталони, държаха си оная работа, чакаха реда си, докато Блейк беше върху Хейли. Косата й беше нацапана с повръщано, очите й бяха извъртени нагоре. Не беше по взаимно съгласие. Изнасилваха я един по един. Не знам какво ми стана. Както си стоях на прага, се спуснах и скочих върху него, започнах да го налагам с юмруци по главата, да драскам очите му, да го дърпам, за да махне ръцете си от нея. Няколко от момчетата ме хванаха и ме издърпаха настрани. Петима от тях ме повлякоха надолу, като ме стискаха за косата. Борих се — не можех да я оставя там в безсъзнание, — но нямаше как да се справя с всички. Някой удари главата ми в стената и мазилката се спука. Друг ме ритна в ребрата. Изхвърлиха ме от къщата, заключиха след мен и отново се качиха горе. Останах да лежа на паважа и да плача истерично. Вдигнах ръка да изтрия сълзите си и чак тогава осъзнах, че часовникът на Блейк е в ръката ми. Всички момчета имаха такива часовници, като че бяха някакво братство. Купиха им ги за първата ваканция след колежа. По часовника на Блейк имаше кръв от Хейли…