Джак Джордан - Точно пред очите ти

— Тази теория със сигурност не ти се отразява добре.

— Ела да си поговорим, когато изкараш поне десет години на тази служба. Тогава ще видим колко добре ще изглеждаш ти. Ако не те понижат като мен.

Той се вгледа в нея. Не знаеше дали да й вярва или не.

— Не гледай толкова изненадано. Нали точно това искаше? Ще ме приковат към бюрото до края на месеца, когато от вътрешния отдел ще се произнесат по случая.

— Исках само справедливост за жертвите — каза той. — Ти се опитваше да припишеш убийствата на невинна жена. Можехме да работим заедно по случая, но ти предпочете да ме приемеш за свой враг.

Тя свъси вежди.

— Ти си поредният мъж, който искаше да ме унижи. Мъжете винаги намират начин да прецакат жената на работното място. Знаеш ли колко е трудно да си жена в тази работа? При това гей? Трябваше да водя битка след битка, за да си спечеля уважение, да спра шегите и закачките на колегите, да търпя да ме наричат „лесби“ зад гърба ми, а ти получаваш уважение на мига само защото нещо виси между краката ти. Нямах намерение да давам причина нито на теб, нито на когото и да било да ме измести от пътя ми. Но ти някак си успя. Имам новина за теб — няма да ставам книжен плъх и да ти попълвам документите. Ще се преместя веднага, след като наказанието ми изтече.

Тя стисна ръце в юмруци и ги прилепи до тялото си. Маркъс се запита колко силен е десният й ъперкът и щеше ли да го понесе.

— Мислиш, че можеш да ми седнеш на мястото? Заповядай. Но то вече те разкъсва на парчета. По-добре се махай, докато още можеш.

Маркъс погледна в очите й и за пръв път видя нещо различно от омраза и решителност. Видя страх. Тя прочисти гърлото си и прибра един кичур зад ухото. Потупа се по джоба, извади пакет цигари и тръгна към изхода.

— Почини си, Кембъл — извика през рамо. — И си помисли върху това, което ти казах.

— Лиза?

Тя се обърна. Цигарата чакаше между пръстите й.

— Изчезването на Хейли е свързано с всичко това.

Тя замълча за момент и отново го огледа от глава до пети.

После каза тихо:

— И аз мисля така.

Той остана мълчалив, заслушан в ехото на стъпките й по коридора. Беше оцелял от лапите на Лиза Елиът.

Напъханият в джоба на панталона телефон иззвъня пронизително. Сестрата надникна от бюрото си и сложи пръст на устните си.

— Извинявайте — прошепна той и отговори. — Детектив Кембъл?

— Маркъс, обажда се доктор Линг. Има нещо, което искам да видиш. Обикновено се обаждам на Лиза, но след случилото се не знам с кого друг да се свържа.

— Идвам при теб до петнайсет минути. За какво става дума?

— За нещо важно, Маркъс.

— Тогава ще съкратя минутите на десет.

Той затвори телефона и хукна по коридора, без да обръща внимание на неодобрително свъсените вежди на сестрата от скърцането на обувките му по линолеума.

Докато доктор Линг го водеше по коридора, Маркъс примига няколко пъти, за да прогони потта от очите си. Беше изхвърчал от болницата, беше скочил в колата и бе литнал по улиците насам. Чак сега, докато вървеше след доктор Линг, девет минути след обаждането й, успя да навакса с дишането.

— Насам — каза тя и задържа вратата, за да мине.

В центъра на стаята имаше голяма метална маса, покрита с пакетирани в найлонови торбички и опръскани с кръв снимки, бельо и шишенце с парфюм.

— Събрахме тези улики от стаята в дома на госпожа Хана — каза Линг и застана отстрани на масата. Маркъс мина от другата страна. — Изглежда принадлежат на Наоми или поне някога са били нейни. Намерихме ги пръснати по пода, вероятно са донесени до къщата в една празна кутия за обувки, която също открихме. Но има нещо, което трябва да видиш.

Тя плъзна една от торбичките по масата към Маркъс. Вътре имаше снимка, единият й ъгъл беше червен от кръвта. Той взе торбичката, хвана я с два пръста и я вдигна на височината на очите си. Студената вълна на шока го заля толкова неочаквано, че едва не я изпусна.

На снимката бяха Хейли Милър, Грейс, Дейн и Блейк.

— Сега разбираш защо не знаех на кого да звънна — каза доктор Линг.

— Това… в къщата на Наоми ли е намерено? Линг кимна.

— Часовниците, които носят Дейн и Блейк… еднакви ли са?

— Вижда се с просто око — кимна Линг.

Маркъс се вгледа в ръката на Дейн, провесена от рамото на Хейли, металната рамка на часовника блестеше от светкавицата на фотоапарата. Блейк беше от другата й страна, прегръщаше Грейс приятелски и около китката му имаше идентичен часовник.

— Какво ще правиш? — попита доктор Линг.