Джак Джордан - Точно пред очите ти

— Точно за този документ се карахте с Амбър часове преди да я намерят мъртва.

Нейтън се вгледа поред в двамата детективи. Жълтеникавите му очи се свиха навътре в черепа.

— Разбрал си, че работи върху случая „Хейли Милър“ заедно с Каси Дженингс, местната репортерка, която си убил първа. Видял си, че са близо до истината, стигнали са до заключението, че си убил Хейли, за да я накараш да мълчи за изнасилването, а може и заради бременността, защото е съществувал шанс бебето да е твое, нали? Онази вечер в участъка се скара с Амбър, после си я проследил и убил.

— Не го слушай, татко. Той лъже.

— Не си можел да позволиш убийствата да бъдат свързани с престъплението, откъдето започва всичко — изнасилването и изчезването на Хейли, — и по подобие на баща си е трябвало да намериш някого, който да бъде обвинен.

— Млъквай — извика Блейк и стана. — Татко, не го слушай.

Това са глупости.

— Ето защо натопи Дейн. Той единствен от приятелите ти с такъв часовник не е бил с вас онази вечер и не е взел участие в бруталното изнасилване на момичето. Проследил си Джоузи и Наоми в гората, нападнал си Джоузи и си подхвърлил часовника с идеята Дейн да стане главен заподозрян в опита да убие приятелката си, понеже тя е нападнала бившата му съпруга, особено като си знаел, че е имал сексуални отношения с двете жени, които вече си убил. Натопил си най-добрия си приятел от детството, за да спасиш собствения си задник. После успя да се намърдаш в центъра на разследването. Всяка улика, всяка следа минаваше през теб. Покривал си следите си, преди изобщо да разберем за тях.

— Блейк? — попита баща му, разтреперан в стола си. — Това истина ли е?

— Казах ти да не слушаш този идиот — извика Блейк толкова силно, че баща му се сви на стола си. — Не съм изнасилил Хейли — обърна се той към Маркъс. Цялото му тяло се тресеше. — Тя ме молеше за това. Искаше го. Ходеше с целия град. Ние само си взехме своето.

— Какво направи с тялото й, Блейк?

Блейк отиде при Маркъс, спря едва когато носовете им почти се докоснаха и заби поглед в очите му. Маркъс видя в тях познатия вече гняв, същия, който бе накарал Блейк да го удари в кабинета на Лиза. Разбра какво ще стане и напрегна всеки свой мускул.

— Къде я зарови, Блейк? — прошепна той, вдишвайки дъха на колегата си. — Изнасили я, преряза гърлото й, а после? После как се отърва от тялото?

Юмрукът на Блейк литна към него, уцели носа му и го просна на пода. Маркъс се остави на дъжда от юмруци, докато кръвта не плисна по килима. Остави го да стъпи с крака върху гърдите и ребрата му. Видя през подутите си клепачи как жената на Блейк се втурна в стаята, как писна и го замоли да спре, но съпругът й я блъсна на земята. Нощницата й се отвори и показа нежната бяла кожа на гърдите й. Между ритниците чу думкането по вратата и видя как Илейн хвана нощницата си с ръце отпред и изтича в коридора.

Блейк го нападна отново и го прикова към килима. В същия момент се появи Кейт, извади белезници, изви ръцете на Блейк и ги сложи на китките му. После му прочете правата.

Докато Били преглеждаше раните му, Маркъс потърси очите на Нейтън Кроуч, който сега изглеждаше съвсем мъничък в инвалидния си стол. Вдигна окървавената си ръка и разтвори ризата си. На гърдите му имаше прикрепен микрофон. Старият човек зарида в шепите си.

Наоми се събуди от туптене в корема си, сякаш имаше второ сърце, скрито някъде там. Кожата й беше стегната и безчувствена. Не можеше да ги види, но усещаше, че от тялото й влизаха и излизаха множество тръбички и маркучи. Кислородът свистеше в ноздрите й. Между краката й имаше катетър, а към вената й беше прикрепена система. Дебела тръба вадеше някаква течност от корема й и вътрешностите й гъргореха. Искаше й се да разкъса всичко, но не знаеше какво ще остане от нея тогава.

— Има ли някой? — каза прегракнало тя и изпъна врат, за да облекчи паренето в гърлото. Клипсът за сърдечния ритъм на пръста й беше студен.

— Здравей — обади се Грейс. Гласът й беше дрезгав от изплаканите сълзи. Тя подсмъркна звучно и взе ръката й. — Как се чувстваш?

— По-добре — отвърна Наоми и за своя изненада се опита да се засмее.

— Наистина изглеждаш по-добре — каза Грейс.

Тишината се настани между тях. Наоми осъзна, че след всичко случило се миналото все още стои между тях и сърцето й замря.

— Наоми, аз… — започна Грейс, но гласът й се пречупи. Прочисти гърло и опита отново: — Много съжалявам. През всичките тези години бях ужасна сестра.