Джон Локк - Смъртоносни xopa

Движението мърдаше, но бавно. Погледнах през про­зореца и видях малки купчинки черен сняг, единствени­те видими останки от сурова зима. Докато пъплехме под моста, забелязах няколко бездомници, сгушени заедно под одеяла, които се опитваха да спят. Питах се какво се е случило в живота им, та ги е довело под този мост в този ден.

Накарах шофьора да спре. Слязох от колата и се при­ближих до бездомниците.

- Имам нещо за вас - казах.

Отне им около минута, но тримата се надигнаха до седнало положение. Нямаше начин да се прецени колко млади или стари са, но бяха еднакво мръсни. Подадох на всеки от тях стодоларова банкнота и тримата се изредиха да ме благословят.

Първият вдигна бутилчица с касисово бренди. Имаше останала някъде около една глътка в нея.

- Искате ли да поседнете и да пийнете? - попита.

- Друг път - отговорих, но не си тръгнах.

- Много щедро от ваша страна, господине - каза еди­ният от мъжете. - Извънредно щедро.

Друг се обади:

- Знаете ли какво ще направя аз с моята стотачка?

- Какво? - попитах.

- Ще седна в някой скъп бар и ще си поръчам от най-скъпото уиски.

Кимнах.

Вторият рече:

- Аз пък ще си взема мацка. Не помня откога не съм лягал с жена.

Раздадох им още по сто и казах:

- Така ще можете и да се напиете, и мацки да си взе­мете.

Третият изръмжа:

- Аз съм жена бе, кретен нещастен.

Един от другите рече:

- Права си, Агнес. Пълен кретен е.

Канех се да се извиня, но мобилният ми телефон иззвъня. Махнах за довиждане на новите си приятели и се върнах в колата да си проведа разговора.

- Господин Крийд... имам... добра новина... и лоша... новина.

- Здравей, Виктор - казах. - Давай първо лошата.

- Соци-...алният... експе-... римент... се из-...черпа.

- Ще го преживея - успокоих го. От самото начало си знаех, че е въпрос на време да затворим кръга с вече ум­рели. - А каква е добрата новина?

- Имам... неве-...роятна... нова идея и... искам... вие да участ-...вате.

- Ще паднат ли пари за мен?

- Много.

- Няма ли да попречи на плановете ви за завоюване на света?

- Може... да ги от-... ложи...мъничко... но ще е... вели колепно. Няма да... чуете... нищо... по-уди-... вително.. жи-... вота си.

- Слушам те - казах.

Той ми разправи.

И като чух, нямаше как да не се съглася.

Име на един от героите във филма “Принцесата булка“ - Б. пр.