Джон Локк - Смъртоносни xopa

Бяха направили около две крачки, преди Ей Ди Ес лъ­чът да ги намери.

- Спрете лъчите! - изкрещях. Вкарах хамъра през пор­тата, като пътем изблъсках мерцедеса на Джо, за да отво­ря пространство за Куин и тримата клоуни, застанали в готовност с останалите ножове. На земята лежаха чети­рима. Изкормихме двамината, които бяха вървели подир мен и Джо в гробището предишната събота, а на Джо и Грасо извихме ръцете зад гърба и вързахме китките им.

Джо се изплю към мен, но не ме уцели.

- Да си бях седял в паник-стаята - процеди.

- Все същата работа - казах му. - Щях да сваля тази машинка от колата и да я насоча към стената. Видя как­во направи с колата ти. Представи си ефекта върху па­ник-стаята ти.

- Стига да знаеше къде да я насочиш - присмя ми се той.

- Ей тук вече ме спипа натясно, Джо.

- Впрочем - подхвърли той - семейството ти вече е на онзи свят.

- Това ти го казваш.

Първите четирима, ударени от Ей Ди Ес лъча, вече бяха мъртви, което трябваше и да се очаква, след като бяха изложени на него няколко минути. Моят личен ре­корд бе под двайсет секунди, така че само можех да си представям страданията им.

По наши сметки ги бяхме очистили всичките, а ако не, не ме вълнуваше. Събрахме си оборудването и се отпра­вихме обратно към базовия лагер. Бяхме надвили двайсе­тина въоръжени мъже и осем бойни кучета, без никой от нас да пострада. Направо триумфална кампания, казах си.

В базовия лагер ни оставаше да свършим само едно: да унижим Джо.

Никога не ми е било в стила да унижавам победените си врагове, но Хуго настоя, че това било вековна клоунска традиция, и реших да не им развалям удоволствието. Той взе една бутилка с газирана вода и я пръсна в струя към панталоните на Джо, а другите клоуни образуваха кръг, уловени за ръце, и запяха: “Нека да попеем и да се посме­ем, със сода гащите ти да полеем!“.

Много се забавляваха и всички се изредиха да пръскат Джо и Грасо. Не след дълго панталоните им бяха подгизнали.

- Проклети откачалки! - не спираше да крещи Джо. - Но на теб ти разказах играта, Крийд. Убих детето ти! Убих шибаната ти жена!

- Бивша - поправих го.

Разбира се, Джо не беше убил Кимбърли или Джанет, нито Сал Бонадело го бе сторил. Конферентният раз­говор между мен, Сал и Джо беше част от плана. Даваше на Джо, както той си въобразяваше, коз за пазарлък, вну­шаваше му фалшиво чувство за сигурност. Но когато не му отстъпих въпреки заплахите срещу дъщеря ми, той стигна до извода, че съм луд за връзване. И си направи сметката, че след като не държа достатъчно на собственото си дете, за да се опитам да го спася, какъв шанс би имал той с мен? Джо, вече изпаднал в паника, вероятно се бе усещал като уловен в капан плъх. Поне аз предполагах, че ще се чувства така, и се надявах да го изтикам навън.

Защото аз наистина не знаех къде е скрита паник-стаята му, а къщата му беше адски голяма. Оказа се, че ар­хитектът и жена му не знаят нищо за паник-стая. Чове­кът предполагаше, че ако Джо наистина има такава, тя трябва да е добавена от втория архитект, онзи, който бе ревизирал първоначалния проект и бе упражнил строи­телния надзор. Ала той бе изчезнал скоро след завърш­ването на къщата.

Лу беше изтеглил разрешителните за строеж и ни даде името, но очевидно Демео беше поръчал на втория архитект да не внася за одобрение коригирания проект. С Куин се почувствахме ужасно, задето бяхме отвлекли и измъчвали нашия архитект и жена му с Ей Ди Ес лъча, но сега те бяха добре. Дано някой ден можеха да си припом­нят преживяването и да се посмеят над него. Иначе кой би повярвал на историята им, нали така?

Пленниците ни включваха архитекта, съпругата му, охранителя, Джо Демео и Грасо. Идваха ми малко в по­вечко, та направих това, което винаги правя, когато имам бъркотия за разчистване.

Обадих се на Дарвин.

Дарвин прати фирмения почистващ екип в къщата на Джо, а клоуните наглеждаха архитекта, жена му и гарда, докато дойде почистващият екип за тях. Междувремен­но ние с Куин вързахме Демео и Грасо от двете страни на хамъра и ги накарахме да потичат със смъкнати до глезените панталони, за да позабавляват клоуните. Като ни омръзна, отбих встрани от пътя, опрях пистолет до главата на Джо и го накарах да се обади на Гарет Ънгър в централата. Джо твърдеше, че не си спомня паролите, така че го накарах да потича още няколко километра. За негова беда все падаше и повечето време прекара влачен. После отново повторих процеса, докато си спомни дос- татъчно, та да се разплатя с Ади, Куин, Кали и Сал Бонадело.