Джон Локк - Смъртоносни xopa

След като Джо каза паролите, Куин върза него и Грасо за импулсното лазерно оръжие на покрива. Подкарах ги по посока „Едуардс“ да посрещнем самолета на Дарвин. Дарвин не можеше да разбере защо ми е отнело толкова много време да измина петдесетте километра до базата. Обясних му, че сме се забавили с тръгването.

Джо и Грасо бяха влачени почти до смърт, ефектът си личеше по лицата и телата им. Дарвин им хвърли един поглед и рече:

- Тия да не са ти роднини, Огъстъс?

После се обърна към мен.

- Дали да питам защо са им мокри панталоните?

- Я по-добре недей - отвърнах.

- Нямате ли да им дадете нещо сухо да облекат, че да не съсипят седалките на самолета?

С Куин дадохме на Дарвин камуфлажните си одеяла и го гледахме как ги омотава около двамата несретници. Припомних си костюма за две хиляди долара и вра­товръзката, които Джо носеше на гробищата, и си поми­слих: „Не усещаш треските по стълбата на успеха, докато не започнеш да се плъзгаш обратно надолу“.

Дарвин отведе Джо и Грасо със себе си във Вашингтон, а аз и Куин взехме един от фирмените реактивни самоле­ти “Гълфстрийм“ да ни върне в централата.

Този път и двамата спахме през целия път.

Когато се прибрах в централата, изпълних обещание­то си пред Гарет Ънгър и го пуснах да се прибере при жена си, като знаех, че след има-няма седмица полици­ята щеше да го арестува заедно с Артър Патели, човека, опожарил дома на Ади.

- Костюмът свърши работата, да знаете, тя много си падна по него. - Това беше Еди Рей, който разправяше как се запознал с момиче в магазин за спортни стоки. - С думи не мога да я опиша.

- Сигурно си бил пиян - подхвърли Росман и другите се разсмяха.

Старите приятели се бяха събрали в “Дафни Дъкс“, кварталната кръчма. Еди Рей бе прекарал детството си и въобще всичките си четирийсет и шест години на раз­стояние, не по-далечно от пет-шест километра от заведе­нието.

Тя беше влязла да избира подарък за рождения ден на баща си. Въдица за риболов и не каква да е, а най-добра­та. Еди Рей бе толкова шашнат от красотата ѝ, че просто бе стоял, без да обели дума. А тя бе казала: „Костюмът ви е прекрасен. “Армани“ ли е?“.

- Смейте се колкото щете - заяви той на приятелите си по чашка, - но имам с нея среща за обяд утре.

- Кажи къде, че всички да я опънем - обади се Лукас и направи мръсен жест с ръце и таз.

Последва още смях.

- Тя не е такава. Момиче с класа е, сериозно.

Русата красавица го беше попитала за костюма му и той не можел просто да стърчи там и да не каже нищо. Еди Рей бе събрал кураж да избъбри: „Не съм сигурен за Марката, но го купих в “Джей Си Пени“. - Тя кимнала впе­чатлена. Нещата вървели добре и той се пробвал с шега. - Но струва твърде много повече от пени! - И добавил: - Извинявайте за просташката забележка.“

Явно на нея не ѝ попречило, защото отговорила: „Добре го казахте. Много сте забавен“.

Сега в бара, докато черпеше скептичните си приятели, Еди каза:

- Ще я снимам, тогава сами ще прецените.

- Гледай да я хванеш от предната страна - поръча Рос- ман. - Винаги съм искал да видя прасе с червило.

- Ще я снимам, и още как - зарече се Еди. - Ама като я видите, направо ще зяпнете!

Бяха побъбрили няколко минути и той ѝ избрал най-хубавата въдица в магазина. Тя се впечатлила от познанията му за риболова. Той я попитал за името ѝ и когато тя отговорила “Моника“, ѝ казал: „Познавах една Моника в гимназията. Много беше хубава.“

Моника се усмихнала лукаво и подхвърлила: „Бих се обзаложила, че ти е била гадже.“

Той ѝ смигнал и отвърнал: „И със сигурност би спече­лила баса“.

Бяха се засмели, а после тя казала: „Сигурно си имал куп гаджета в гимназията, ако и тогава си бил с тази страхотна прическа“.

И той отвърнал скромно: „Завъртях няколко“.

После споделил, че е бил във футболния отбор, но си контузил коляното в последния сезон. Когато дошло вре­ме тя да мине през касата, той предложил да плати и да ползва намалението като служител, а тя да му дала су­мата на ръка. Момичето това и направило и тъкмо с тези пари той черпеше приятелите си сега.

- Да знаете, от мен само по едно - предупреди ги той. - Другите пари трябва да ги пазя за срещата си утре.

Тя му била толкова благодарна за намалението, че на­стоявала да му се отплати някак.

„Ела на вечеря с мен днес“ - предложил той и се почу­дил как бяха излезли тези думи от устата му.

„Хм... няма как да е за вечеря. Но ако ти се кара до гра­да утре, може да се видим за обяд.“