Джон Локк - Смъртоносни xopa

Нищо не се случи.

- Свалих един - съобщи Хуго.

- И аз още двама - обади се Куин.

Кучетата се хвърлиха през оградата и се заплетоха в цирковата мрежа. Изстрелях залп покрай тях, който за­гря въздуха и ги натръшка отново. Не вярвах кучетата да бъдат много борбени вече, но не можех да рискувам да сгреша и те да убият някои от клоуните. Можех и да ги изпозастрелям, но защо да убивам кучета, ако не се нала­гаше? С гардовете беше друго. Те бяха тук по свой избор и си заслужаваха съдбата.

Клоуните откачиха мрежата от оградата, завързаха я и затътриха кучетата зад караваната, извън огневата ли­ния.

- Един гард липсва - казах в телефона си. - Някой да знае къде е?

Не знаеха.

Качих се в хамъра и използвах уоки-токито.

- Джо, идвам да очистя теб и хората ти. Седем гардове са мъртви. Остана един жив. Обръщам се към него: излез с вдигнати ръце и няма да пострадаш. Това не е твоя бор­ба, нито ти е по силите да я водиш. Имаш трийсет секун­ди да ни се покажеш. Щом изтекат, ще те убием.

Клоуните отвориха главната порта, внесоха вътре батутите си и се наредиха от двете страни на металната ограда до Куин и Хуго.

Последният гард излезе с вдигнати ръце. Хуго омота китките му с лепенка, а после прикрепи с нея ръцете му към стълб в оградата.

След това Хуго и двама от клоуните отидоха до кара­ваната и донесоха Ей Ди Ес оръжията в завзетата от нас територия. Спряха, докато ние се прегрупирахме. След­ващата ни бариера беше бетонната стена. Проблемът за Джо и хората му беше, че практически ги бяхме напра­вили затворници зад стената. Нашият проблем беше, че входната порта даваше на Джо и хората му възможности да ни гръмнат. Най-голямата ми тревога, преди да по­лучим снимките от безпилотния самолет, беше дали на Джо не му бе хрумнало да постави стълби от вътрешната страна на стените. Ако го беше направил, хората му мо­жеха да заемат позиции върху стената и да ни застрелят, докато се приближаваме, но снимките потвърдиха, че стълби няма.

Подкарах хамъра много бавно през главния вход и при­целих импулсния лъч към портата. Куин и Хуго бяха на по десет метра разстояние от двете ми страни, насочили пушките си към същата мишена. Изстреляха по няколко куршума, за да откажат хората на Джо да се възползват от моментната уязвимост на клоуните. Ако се опитаха да подкарат автомобили през портата, щях да ги обстрелям с импулсното лазерно оръжие. Иначе възнамерявах да ги оставя обградени в капан вътре. Не се тревожех, че ще из­ползват мобилните си телефони, защото на кого щяха да се обадят? Не можеха да повикат подкрепление. Джо вече имаше всички стрелци, на които се доверяваше. Нито щяха да позвънят на полицията. Ако те дойдеха, щяха да претърсят къщата му, а кой знае какво биха намерили там.

Но заради нищожния шанс, че можеше да го направят, Дарвин и Лу бяха уведомили местните диспечери и опе­раторите на 911, че от Вътрешна сигурност са на мястото и всички обаждания за помощ на адреса на Джо трябва да се отклоняват към Лу Кели.

Накарах Хуго да се завърти и да наблюдава зад нас за всеки случай.

Клоуните внесоха три батута и три оръжия Ей Ди Ес помежду хамъра и входната порта. Върху всеки от бату- тите имаше ножове за мятане и електрически бормаши­ни с удължени дрелки за бетон, дебели по два сантиме­тра и половина в диаметър.

Ето с какво разполагахме: по трима клоуни на всяка от трите позиции вдясно на входа към резиденцията. Всяка от позициите разполагаше с бормашина и батут, набор от ножове и оръжие Ей Ди Ес. Куин пазеше фронта, а Хуго - тила. Аз държах импулсното лазерно оръжие насочено към главния вход.

Клоуните започнаха да пробиват дупки в стената.

Мобилният ми телефон иззвъня.

- Какво правиш, майната ти?

- Крайният срок за парите ми дойде и отмина - отвър­нах.

- И всичко това за едно хлапенце, което оживя?

- Заради нея и заради хотела.

- Не е зле да премислиш. Държа жена ти и детето ти.

- Не е вярно.

- Обградил съм къщата им. Една дума от мен, и са мъртви.

- Какъв е адресът?

Той ми го каза.

- Това не е адресът на семейството ми - отвърнах.

- В дома на приятели са. Заредил съм го за експлозия.

- Сигурно не ми вярваш - каза Джо Демео, - затова за­твори и ще те включа в конферентен разговор с човека, който ще убие Джанет и Кимбърли тази вечер.

Слушах пронизителния шум от бургиите, докато ча­ках да се осъществи връзката. Не вярвах Джанет и Ким­бърли да са в беда, защото Кали беше с тях, а тя не ми беше звъняла. Хората на Сал пазеха къщата на Джанет, където бандитите на Джо биха отишли най-напред.