- Ще влизаме ли или какво?
- Хуго е човек военен - отвърнах. - Вероятно ще иска той да ни покани в лагера.
- Виктор, Хуго и цирковата трупа - подхвърли Куин.
- И ние с теб - добавих.
Някои от малките хора започнаха да се скупчват в далечината и да зяпат странното ни возило. Носеха весели пъстри ризки и торбести панталони. Сочеха ни и бъбреха оживено, към тях се присъединяваха и други.
- Какво си казват според теб? - попита Куин.
- Следваме утъпкания път - казах.
Куин се втренчи в мен с почуда.
- Ти сериозно ли ми казваш, че ще нападнем Джо Демео с неговите двайсет стрелци и осем кучета с тая банда клоуни? - поинтересува се той.
Спогледахме се. Те буквално бяха клоуни. Избухнахме в смях. Не знам защо, може би от стреса или просто се радвахме отново да работим заедно по мащабна задача.
- Сега чак разбрах - рече Куин. - Малките хора закичват по едно голямо цвете на ризките си. Когато бандитите се наведат да подушат цветето, то се оказва водно пистолетче!
- И като загърмят с пистолетите си с капси, излиза една голяма табела с надпис “Бум!“ - допълних. - Представи си Джо Демео, пленен от циркови клоуни джуджета! Има ли шанс да е обект на подигравки в затвора?
Приближи се Хуго.
- Що за чудо е това, мамка му? - попита той.
Импулсното лазерно оръжие също като Ей Ди Ес първоначално бе разработено за овладяване на безредици. Точно до километър и половина обхват, то изстрелва насочени тласъци от енергийни импулси за изпаряване на твърди цели. Ако стреля в близост до обекта, загрява околния въздух, докато обектът се взриви. Произведената в резултат на това ударна вълна натръшква всички наоколо и ги прави безпомощни за минута или повече.
След като обясних това на Хуго, той се осведоми:
- Щом имаме това, защо са ни Ей Ди Ес оръжията?
Уточних, че макар импулсното лазерно оръжие да събаря стени и да дезориентира хора, не непременно ги обезоръжава и ги прави безпомощни.
- Ей Ди Ес оръжието е различно - казах. - То предлага мигновено и трайно решение на проблема със съпротивата.
Хуго насочи вниманието си към Куин.
- Ама адски си грозен - съобщи му той. - Без да се засягаш.
- Станах такъв от ядене на скаридки - отвърна Куин. - Без да се засягаш.
Двамата си размениха погледи.
- А искаш ли една хапка от мен? - изръмжа Хуго.
- Че то ти целият си една хапка.
- Хей - намесих се, - от един отбор сме.
Хуго забеляза архитекта и жена му, вързани на задната седалка в колата на Куин.
- Кои са тези? - попита.
- Ще ми кажат две неща: разпределението в къщата на Джо и как се прониква в паник-стаята му.
Бях свършил да си бъбря с архитекта и жена му и тъкмо подхванах последен преговор на плана с цирковата армия, когато се обади Сал Бонадело.
- Джо е вдигнал мерника на жена ти и детето.
Бях го очаквал. В един нормален свят щях да накарам Кали да отведе Джанет и Кимбърли на сигурно място в централата ми, но това не беше нормален свят, беше светът на Джанет. Разчитах на Кали да ги опази, но се опасявах, че Джо може да прибегне към запалителна бомба от разстояние.
Затова предишната вечер се бях обадил на Кимбърли да ѝ обясня ситуацията. Казах ѝ да намери начин да изведе майка си от къщата до следващото ми обаждане. Уверих я, че където и да отидат, ще са в безопасност, защото Кали ще ги следва.
- Имаш ли достатъчно хора да се справят със заплахата? - попитах Сал.
Освен че ме вкара в офиса на Крис Ънгър, това бе друг момент от плана, в който се нуждаех от помощта на Сал. Исках хората му да пазят къщата на Джейн в случай, че нещо се объркаше.
- Демео е обявил поръчка за теб за един милион долара. Казал е на всички фамилии, после се обади на мен и поиска да отвлечем близките ти и да ги държим като заложници.
- Мислиш ли, че все пак е изпратил и свои хора?
- Мисля. Типично е за тоя подлец да не ми се довери.
- На теб, човек, дето е основал благотворителен фонд.
- “Майки от Сицилия“ - уточни той. - Е, какво, прати ли семейството си на сигурно място?
- Надявам се.
- Жена ти ядосана ли ти е?
- Бившата. Да, ядосана ми е. Както винаги.
- Всичките са една стока - обобщи той.
Завърших брифинга на цирковите артисти. Куин им провери оборудването. Ние с Хуго се обадихме на Виктор да го осведомим за новините.
След това позвъних на Катлийн.
- Как я караш, каубой? - попита тя.
- Скучна работа са тези конференции - излъгах.
- Има ли някой прочут там?
- Не, само аз.
- Сигурно движиш с разни хубавички гимназистки, дето не са могли да пробият в киното.
Читать дальше