Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Не искаш ли първо да уведомиш братята Ънгър?

- Майната им на братята Ънгър. Отивай на срещата.

- Тръгвам - рекъл бе Сал.

Само след минути Сал бе позвънил на Джо да му съоб­щи, че седи в колата си на една пресечка от Бек Билдинг, но че има заграждения наоколо, защото сградата гори.

- Току-що звънях на Крис Ънгър, не ми отговаря - ка­зал бе Сал.

Джо на свой ред бе опитал със същия резултат.

Беше правдоподобна верига от събития. Джо бе пре­ценил, че Сал не би предявявал искане да бъде придру­жен от бодигарда си, ако не възнамеряваше да се появи на срещата. Но това още не означаваше, че се доверява на Сал.

Няколко часа по-късно отново бяха провели разговор.

- Според свидетели - казал Демео - Крис Ънгър е ско­чил или е хвърлен от прозореца си.

- Имаш предвид, че е скочил като онези в Световния търговски център ли? - попитал Сал.

- Моят контакт в полицията твърди, че според свиде­теля Ънгър е бил на тротоара повече от минута, преди да избухне бомбата.

По думите на Сал разговорът им продължил известно време в този дух, но изводът в крайна сметка бе, че Джо Демео започваше да изпада в паника. Затова бе събрал малка армия и я бе разположил от двете страни на стени­те, ограждащи резиденцията му. Щеше да е страховито препятствие, но аз се подготвях методично за него.

Телефонът ми иззвъня.

- Открих архитекта - съобщи Куин. - В момента съм в къщата му.

- Чудесно. Доведи го в базовия лагер.

Куин замълча.

- Какво има? - попитах го.

- А съпругата?

- Нали щеше да отсъства от къщи цял следобед?

- Лош късмет. Забравила нещо и се върна да го вземе.

- Доведи и нея.

Отново мълчание.

- Господи - изпъшках. - Какво още?

- Чертежите не са у него.

- Защо?

- Било част от сделката. Джо го накарал да му предаде всички копия.

Въздъхнах.

- Доведи все пак него и жена му. Ще ги пообработим с Ей Ди Ес лъча, докато той си припомни каквото искам да знам.

- Хамърът при теб ли е вече? - попита Куин.

- Ще бъде, докато дойдете там.

Дарвин крещя, вилня и вдигна олелия до бога, като чу какво съм намислил, но ми се стори, че тайничко е до­волен, задето планирах да отстраня Джо Демео. Реших да проверя теорията си.

- Да го убия мога и сам - подхвърлих, - но жив не мога да го заловя без твоя помощ.

- Че мен какво ме засяга умрял ли е, или не?

- Ако го пленя жив, можеш да го предадеш на ФБР за взрива в хотела заедно с доказателствата, които ще от­крием в дома му.

- Доказателства няма да има. А и когато му дойде вре­мето, ще пипна другия, онзи, дето ръководи курвите.

- Грасо? Той е от охранителите на Джо. Живее в едно от бунгалата. И пак ти казвам, без помощта ти няма да се измъкне жив от това.

- Ами курвата?

- Пейдж. Името ѝ е Пейдж - наблегнах.

- Все тая.

- Пейдж вероятно вече не е жива.

- Може и да е - каза той.

- Надявам се. Но и така да е, нейните показания няма да имат достатъчно тежест той да получи присъда за взрива.

Дарвин се замисли.

- Какво искаш от мен? Гледай да не е много.

Знаех, че каквото и да му кажа, ще предизвикам крясъ­ците му, но всъщност ми трябваше само импулсно лазер­но оръжие, монтирано на хамър.

- Ти си луд, бе! - вресна той.

- Може да пратиш едно до базата „Едуардс“ с товарен самолет - предложих. - Тъкмо ми е наблизо.

- Знам къде е шибаната база „Едуардс“ - продължи да фучи той. - Не летя ли съвсем скоро дотам с три бройки Ей Ди Ес?

- Да, но сега ми трябва импулсен лазер.

- Нека отгатна, искаш го за утре.

- Всъщност за днес, не по-късно от шест следобед.

- Ти напълно си откачил.

- Хайде, стига, Дарвин, нищо не можеш да направиш.

- Освен да те държа на каишка.

- Виж, знам, че няма да е лесно и никой в държавата не би могъл да го направи... но ти си Дарвин!

- Майната ти! - изръмжа той. - Не може да бъде напра­вено. Точка.

- В шест следобед ще съм там - настоях. - Впечатли ме.

- Върви по дяволите - тросна се Дарвин.

Хуго и армията му от малки хора бяха устроили базовия си лагер на десет километра източно от магистрала 33, близо до антична наблюдателница за горски рейнджъри. Спрях хамъра на около трийсет метра от зоната им и зача­ках Куин.

- Кво е това чудо? - рече Куин, като спря до хамъра.

- Хора от цирка - отвърнах. - Това е един от цирковите им фургони.

За да съм съвсем честен, беше яркочервена каравана “Уинебаго“, покрита открай докрай с циркови рисунки.

- Реших, че се шегуваш, като спомена за циркова трупа.

- Не.

Той ме погледна.