Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Моля ви, не бягайте. Не се каня да го направя.

- Какво?

- Няма да ви убия.

- А защо не?

- Наблюдавах ви през последните два-три дни, наблю­давах и съпруга ви. Стигнах до извода, че той е този, кой­то заслужава да умре, а не вие.

Кати се взря в лицето му, за да види не си ли играе с нея. Нищо не можа да прецени от изражението му, но от друга страна, лицето му надали бе способно да изобра­зи друга физиономия освен всяваща ужас. Тя почувства, поне за момента, че той не се канеше да я нарани.

- Защо мъжът ми ще иска убийството ми, за бога? - смая се тя.

- Гледали ли сте някога “Зайнфелд“? - отвърна с въ­прос Куин.

- Сериала или комика?

- Сериала.

- Да, гледам го най-редовно.

- Аз също. Гледали ли сте серията “Обратно на Джор­дж“?

- Онази, в която започва да прави обратното на всич­ко, което е вършил преди?

- Да. И внезапно навсякъде му потръгна, помните ли?

- Да - каза тя. - Отиде при момичето в кафето, каза ѝ, че е плешив, безработен и живее с родителите си.

- Да, а тя го хареса! После се яви на интервю за работа, всичко обърка, а накрая получи назначение към отбора на “Янките“.

Кати кимна.

- Да, обичам този сериал. Все още гледам повторени­ята понякога. Но каква връзка има с нежеланието ви да ме убиете?

- Също като в “Обратно на Джордж“ е. През целия си живот на възрастен човек съм поемал тези задачи, без да задавам въпроси, без да се запитвам за мотивите, без да се замислям за хората, които трябваше да умрат. Какво би ми донесло това? Само страдание. Трябваше да работя и друго не исках да знам. Та, накратко казано, мъжът ви се обади на един тип, който пък се обади на друг.

- И ето ви тук - довърши Кати.

- Точно така - потвърди Куин. - Само че този път си ка­зах: ами ако взема парите, а не изпълня поръчката? Какво би могло да стане в най-лошия случай?

Кати не знаеше как да отговори на това.

- Наблюдавах ви и може да греша, но според мен сте добър човек.

- Благодаря ви, господин Първис.

- Всъщност името ми е Куин.

- Добре...

- Не е ваша вината, че Брад ви кръшка.

- Какво?

- Да, той спи с едно момиче, което работи на бижуте­рията в “Ниман Маркъс“ в Бъкхед. Името ѝ е Ерика Варгас. Мисля си, че затова ви иска вън от картинката, за да може да я чука постоянно, а не само два пъти седмично.

- Моля ви, господин Куин, що за език? Отвратително е!

- О, простете. И тъй, аз мисля, че Брад е гадняр и вие заслужавате нещо по-добро.

- Благодаря за комплимента, господин Куин, ако това наистина беше комплимент. Но се боя, че е станала ужасна грешка. Немислимо е Брад да има любовница.

- Постоянно се случва.

- Сигурно, но не и на лишени от страст мъже като Брад. А да е способен на убийство? Абсурд.

Ръката на Куин бе бърза като светкавица, когато граб­на Уенди и се запъти към седана. Кати се втурна след него.

- Спрете! - извика тя. - Какво правите?

- Ще взема Уенди да я повозя. Можете да се присъеди­ните към нас, ако искате.

- Моля ви, господин Куин, не правете това. Само я по­гледнете, ужасена е.

Гигантът продължи да върви към колата.

- Спомнете си какво казахте за “Обратно на Джордж“!

Куин задържа отворена вратата към пътническата се­далка.

- Вече ви обясних позицията си по този въпрос - каза той. - Но някои неща трябва да бъдат видени, за да се по­вярва. Качете се. Ако побързаме, ще ги сварим в действие.

Кати се огледа.

- Какво е станало с охранителя ни?

Куин махна с ръка.

- Имаше спешен случай в семейството.

Макар да го изрече с небрежен тон, Куин не успя да предугади страховитите образи, които запрепускаха в съзнанието на Кати. Тя започна да се тресе така силно, че той се уплаши да не би тя да изпадне в шок.

- Кати, гарантирам ти, всичко е наред. Помисли, ако те исках мъртва, вече щеше да си преполовила пътя към рая. - Той потупа седалката. - Седни сега и спри да се тревожиш. Ще ви върна с Уенди у дома за нула време.

Кати не искаше да тръгва с гиганта. Всъщност влиза­нето в колата му би било на последно място в списъка с неща, готова да изпита в живота си. Пое дълбоко дъх и неохотно влезе, като възлагаше надежди някой от съсе­дите ѝ да е видял достатъчно, за да позвъни на властите.

Куин включи на скорост и подаде Уенди на благодар- ната ѝ собственичка. Верен на думата си, Куин не нара­ни никоя от тях, дори бе твърде разговорлив по пътя до Бъкхед. Още не беше станало пладне и движението беше рехаво, така че не след дълго Кати усети колата да спи­ра. Тя отклони вниманието си от Уенди и погледна през прозореца.