Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Сега какво следва? - попита тя.

- Ще чакаме.

Кати проследи погледа на Куин до кафенето през ули­цата, очарователно заведение, през чиято витрина се виждаше уютна мебелировка. И сред тази уютна мебе­лировка се бе настанил Брад с млада и сексапилна жена.

Куин, Кати и Уенди станаха свидетели на похапването на любовниците, след което видяха Брад и Ерика, хвана­ти за ръце, да влизат в един хотел наблизо. Преседяха в мълчание един час в колата. После Куин забеляза двой­ката да излиза от хотела. Брад прегърна Ерика на сбогу­ване.

- Бихте ли ни откарали у дома сега? - помоли Кати.

Той го направи. Преди да излезе от колата, Кати каза:

- Знаете ли, всичко онова, което ми казахте за “Обра- тното на Джордж“, според мен ще подейства при вас.

Куин се замисли какво ли би казал Донован Крийд, за да продължи разговора. На него му хрумна единствено:

- В какъв смисъл?

- В семейството ни аз съм тази с парите, не Брад. Но него го чака щедра сума от застраховка и богато наслед­ство, ако нещо се случи с мен.

Куин се досещаше накъде бие тя. Кати продължи:

- Можете да задържите петдесетте хиляди долара от съпруга ми. Аз ще добавя още петдесет хиляди към тях. Досещате ли се за какво става дума?

- Искаш да убия съпруга ти.

Кати се разсмя.

- Боже мой, не! Твърде много съм инвестирала в този простак. Плюс, че наистина го обичам, а и ще ми е не­приятно неизбежното внимание на медиите и полиция­та към мен.

Куин беше сбъркал. Нямаше представа накъде бие тя и ѝ го каза.

- Не разбирате ли? - учуди се Кати. - Искам да убиете Ерика.

Куин кимна разсеяно.

- Според един мой познат всички имаме поне два­ма души в живота си, за които желаем никога да не са се раждали. Тези двама души са отклонили живота ни в по-лоша посока и никога не сме преодолели стореното от тях.

- Вашият познат вероятно е прав - съгласи се Кати.

- Има ли освен Ерика някой друг в живота ти, който би искала никога да не се е раждал? - попита Куин.

- Господи - възкликна Кати. - Що за ужасяващ въпрос?

- Питам хипотетично.

- Мразя да говоря лошо за покойници - каза тя, - но гледахте ли онзи медиен цирк за Моника Чайлдърс пре­ди няколко седмици?

Куин кимна.

- Познаваше ли я?

- Беше ми доведена дъщеря. Превърна живота ми в ад.

След като съдейства на Кати да си отиде мирно и тихо от света, Куин я зарови в плитък гроб в горите на Северна Джорджия, върна се в мола и изчака Ерика да напусне работното си място. Магазинът не беше много оживен, но вътре се разхождаха неколцина души. Куин изчака щан­дът на бижутерията да се опразни. Остави малко пакетче до касовия апарат и си излезе.

Ерика излезе от тоалетната, върна се зад щанда си и провери дали заместничката ѝ не ѝ е оставила някакви документи. После насочи вниманието си към пакетчето, увито в хартия за подаръци и надписано за нея. Имаше придружителна бележка. “Моля те, приеми това с цялата ми любов. Днес ще подам молба за развод. С обич, Брад“.

Ерика нададе лек възторжен писък. Мечтата ѝ се сбъд­ваше, ето за това се бе трудила през всичките тези месе­ци. Докато работеше на бижутерския щанд в “Ниман“, ѝ бе дотегнало да гледа как други жени небрежно правят покупки, надхвърлящи годишната ѝ заплата. Приятели­те ѝ я подкачаха, че вечно ходи с женени мъже. Нямаше търпение да им демонстрира плодовете на усилията си.

Внимателно разви пакетчето, бавно повдигна капака.

Дни по-късно чистачите още намираха парченца от плътта ѝ по най-невероятни места.

Събудих се пръв, затова отидох в кухнята и включих фур­ната на двеста градуса. Докато тя се загряваше, напъл­них блендер с мляко, брашно, яйца, масло, сол, ванилова и бадемова есенция. Пуснах го да се върти една минута, от­крих тавата на Катлийн за мъфини и пръснах в нея диети­чен спрей за готвене. Излях сместа в отворите за мъфини, поставих тавата във фурната и нагласих таймера за двайсет и седем минути. После извадих масло в чинийка да омеква и се отправих обратно към спалнята на Катлийн, където ми беше мястото.

- Какво беше цялото това трополене? - попита тя.

- Приготвям еклери за закуска.

- Еклери не можеш да приготвиш у дома. Винаги спа­дат още преди да ги извадиш от формите.

- Не и моите.

- Само изисканите ресторанти поднасят еклери, които си остават надути.

- Само изисканите ресторанти и аз - заявих.

- Ако ти грешиш, а аз съм права, ще ме заведеш ли ня­кой път на изискано място за закуска?

- Имаш ли някое предвид? - попитах.