Джон Локк - Смъртоносни xopa

Оставаше ми само да се надявам, че още е жив.

Всъщност бях почти сигурен, че е жив, защото това бе част от плана.

Всеки град си има ритъм и аз поглъщах каквото можех от гледките и звуците на централната част на Синсинати през прозореца, като се стараех да уловя духа. На поло­вин пресечка разстояние един бездомник седеше на зам­ръзнала пейка на мястото, което минаваше за градски площад на Синсинати: зелена площ с беседка и достатъчно пространство да побере малка сбирка участници в съ­бития, провеждащи се на открито. Въпреки сковаващия студ около бездомника се навъртаха два гълъба с надеж­да за някоя подхвърлена троха. Питах се дали в някакъв момент животът му е бил по-добър и се надявах да е така.

Не очаквах позвъняването от Куин по-рано от десет-петнайсет минути и не планирах да се притеснявам, докато не минеше половин час, без да се е обадил. Докато стоях край прозореца, си мислех, че нямам причина да предполагам мръсна игра от страна на Сал, ала все пак бях заложил живота на Куин на едно свое допускане.

Мислех си също каква перфектна мишена съм, изпра­вен пред прозорците, простиращи се от пода до тавана.

Дръпнах щорите, придвижих се навътре в стаята и за да откъсна мисълта си от десена на тапетите, взех да си преговарям наум работния списък.

Бяхме в боен режим и аз здраво бях стегнал редиците. Кали още беше в Западна Вирджиния да наглежда Джа­нет и Кимбърли. Куин бе прекарал нощта в Центъра по изгаряния и бе сменен на поста си от две наши момче­та от Бедфорд. Катлийн беше в службата си и Лу Кели ѝ прати човек за охрана за всеки случай. Виктор и Хуго на­бираха ударния екип и доизкусуряваха фините детайли покрай похищението на правителствен разузнавателен безпилотен самолет.

Сал Бонадело беше на седмия етаж на Бек Билдинг с бодигарда си и двама адвокати и мътеха заговор за убий­ството ми. Адвокатите бяха Крис Ънгър, чийто частен апартамент бе разположен там, и Гарет, по-малкият брат на Крис, който преди това бе представлявал Грег и Мелани Доус, родителите на Ади.

По-принцип адвокати не биха се намесили в обсъжда­нето, камо ли пък в планирането на престъпен акт. Ала тъй като съм известен в подземния свят като контратерорист, Джо Демео беше извънредно грижлив в подго­товката на атентата и държеше всички да са със сверени часовници. Адвокатите, макар и затънали дълбоко в ор­ганизираната престъпност, не можеха да си позволят да бъдат видени със Сал Бонадело и бодигарда му Големия Лош - като в Големия лош вълк - и това бе причината да мисля, че имахме добър шанс да приложим плана, скро­ен от мен предишната нощ.

Сал бе получил заръка от Джо Демео да контролира атентата срещу мен, но Сал се позова на правителствения ми статус и настоя, че той изисква сядане заедно и об­съждане. Демео отказа поради желанието да се скатава, докато не научи, че съм мъртъв, но прати емисаря си от Ню Йорк Гарет Ънгър. Тъй като Сал живееше в Синсина- ти, а Крис, по-големият брат на Гарет, имаше практика тук, решиха да се срещнат в частния апартамент на Крис на седмия етаж.

Наемателите в Бек Билдинг и посещаващите ги кли­енти бяха наясно за четирите нива с паркоместа, присъ­единени към сградата, но биха се смаяли, ако научеха, че двойната гаражна врата с надпис “Авариен изход“ води към частен паркинг за съдружниците в адвокатската кантора и гостите им от подземния свят. Съдружниците сменяха кода за достъп преди и след всяка среща с кли­ентите си престъпници.

Сал Бонадело беше ключът към успеха на плана ми. Той и Големия Лош бяха посрещнати от бодигарда на Крис Ънгър и отведени до частните му покои мигове по-рано.

Апартаментът бе звукоизолиран, заобиколен с празни офиси. Никой от служителите в адвокатската кантора не подозираше за съществуването на частен апартамент, нито пък можеше да получи достъп до него от заетите офиси. Стените му бяха облицовани с дебел слой бетон, за да осигурят високо ниво на безопасност и уединение.

Когато шофьор оставеше клиент мафиот, протоколът диктуваше да седи в колата си до края на срещата. Един­ственото друго лице, присъстващо в апартамента, бе се­кретарката на Крис, чиято задача бе да наблюдава част­ния паркинг на монитора върху бюрото си.

Както го бях замислил, Сал щеше да отклони внима­нието и да даде сигнал на шофьора си да отвори багажни­ка. Куин щеше да излезе и да ми съобщи кода за достъп. После аз щях да се присъединя към него, за да вкараме плана си в действие.

Мобилният ми телефон иззвъня. Отговорих, а дамата насреща каза, че си мислила за мен цяла нощ, и искаше да знае дали съм се заловил с учене как се става по-добър любовник. После се разсмя.