Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Признавам си, не съм имал време още да разчепкам тази тема.

Катлийн отново се засмя и аз си представих как край очите ѝ се образуват бръчици.

- Още по-добре - заяви тя, - защото нямам търпение лично да те обуча!

- Ама аз не съм се съвзел от снощното изпитване.

- Бъди предупреден - отсече тя.

- За какво?

- Следващият тест ще е устен!

- Уха! Обещаваш ли? - рекох.

- Ммм - измърка тя.

Можех да си продължа така и по-дълго, но не и без да облека рокля.

Включих телевизора и намерих канала с водещи нови­ни. Включваха хотелската експлозия по четири пъти на час, така че нямаше как да не я видя отново. За милионен път показаха кадрите с труповете в чували, подредени на пясъка, чакащи да бъдат натоварени в линейки, които не бързаха да тръгнат. Показваха обезобразени мъже и жени, хора, плачещи за близките си, деца с безизразни окървавени лица - типичните безобразия, които можеха да се очакват от новинарските екипи, превърнали шока и ужаса в неизменен елемент, съпътстващ вечерята.

Когато изцедиха и последния грам патетика от тема­та, превключиха на съпруга на Моника, доктор Бакстър Чайлдърс, обкръжен от крещящи репортери, докато си проправяше път към кола.

Доскоро Бакстър беше пощаден от пресата, но аз зна­ех, че това няма да трае дълго. Спекулации за поръчково убийство винаги придават нова свежест на вече изчерпа­ни сюжети. По тази причина водещите в дискусионните предавания бяха започнали да се ровят във всевъзмож­ни връзки между Бакстър и похитителите. Един простак дори се опитваше да търси аналогия в имената Моника и Санта Моника. Може би следващата жертва ще е Мо­ника Селеш, гадаеше той. Да бе, рекох си, или пък Санта Лучия.

За още по-голям разкош в нюзрумите на националния ефир се пусна слух за евентуален любовен триъгълник, включващ Моника Чайлдърс и инструктор по йога.

Вече знаех какво се задава за доктор Чайлдърс, всич­ко беше плод на предварителен замисъл. Абдула Фатхи и синът му си бяха оползотворили похарчените за Мони­ка пари, докато не беше останало нищо за наслада. След което тя или беше умряла, или те я бяха убили и сега хо­рата на Виктор щяха да подхвърлят достатъчно фалшиви улики, та Бакстър да бъде осъден. Накрая Бакстър щеше да получи доживотна присъда, а Виктор - своето отмъщение.

Във Вашингтон новинарски екипи стояха в готовност и очакваха пресконференцията на специален агент Кортни Армбристър, през време на която тя възнамеряваше да назове лица в интерес и на двете разследвания. Подо­зирах, че Кортни отлага пресконференцията, за да пови­шава интереса към себе си в името на бъдеща кариера в телевизионната журналистика.

Куин милостиво ме отърва, като ми прати кода за дос­тъп, а това означаваше, че той е на позиция. Слязох по стълбите във фоайето и пресякох улицата до входа към паркинга на Бек Билдинг. Стигнах до дъното на паркинга на партерния етаж, огледах се, за да се уверя, че не съм наблюдаван, и въведох кода. Голямата гаражна врата се отвори бавно. Куин беше вътре и ме чакаше до един от асансьорите. Присъединих се към него и се понесохме нагоре.

Вратите на асансьора едва се бяха открехнали, когато се­кретарката на Крис Ънгър нададе смразяващ кръвта пи­сък и със скок се хвърли под бюрото си.

- Горката душица - рече Куин. - Добре би било да я утеша.

- Някога да си успявал? - усъмних се.

Внезапно изникна здравенякът, който очевидно беше бодигардът на Крис Ънгър. Той погледна Куин и възкли­кна смаян:

- Господи помилуй!

Имаше нещо в мъжа, което не можех да определя точно. Отблизо ми се видя познат. Може би се бе появил на този свят със способности, далеч надхвърлящи тези на обикновените смъртни, поне така се държеше. Във всеки случай беше едър и много мускулест, с набито телосло­жение, напомнящо противопожарен кран. Главата му беше гладко обръсната и на челото над основата на носа му някой беше издълбал XX.

Куин остави пътната си чанта на пода.

- Какво имаш в чантичката? - попита Мускула. - Там­пон ли? - Събра устни и млясна целувка по посока на Куин.

Огъстъс бе забелязал, че левият ми крак потрепва. Стрелна ме с поглед.

- Добре съм - успокоих го.

Той кимна. Никой не помръдна. Мускула проговори със спокоен тон:

- Госпожице, излезте оттам и застанете зад мен.

Госпожицата изпълзя изпод бюрото и закрила очите си с ръка, притича зад господин Мускула. За кратко я мярнах, но ми се видя с нелоша фигура, само дето не бях фен на стегнатите гневни кокове, какъвто тя носеше на главата си. В паниката си дишаше ускорено и издаваше смешно цвърчене, докато се бореше да се овладее.