Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Острата ви реакция спрямо сътрудника ми говори за нисък професионализъм - отбелязах в опит да бъда в ус­луга.

- Да не си ме доближил! - писна тя към Огъстъс.

Мускула ѝ пошепна нещо, тя отстъпи няколко крачки назад, заобиколи ни предпазливо и изчезна през вратите на асансьора. Бих могъл да я спра, но знаех, че шофьорът на Сал ще се погрижи без проблем.

Сега, след като бе сам с нас в стаята, майсторът по бо- дибилдинг ни удостои с уличния си тембър.

- Кои сте вие, фъшкии недни, и какво искате, мамка му?

- Искаме да се видим с Гарет Ънгър и брат му Крис - отвърнах в опит да бъда учтив.

- Аз работя за Крис Ънгър - отсече той - и никой не се вижда с Крис Ънгър без моето позволение. Ако имате да казвате нещо на Крис Ънгър, кажете го на мен.

- Добре тогава - съгласих се. - Предайте на господин Ънгър, че бодигардът му е тъпа слива.

Мускула следеше бдително моя гигант и дистанцията помежду им. После каза:

- Е, хубаво, значи знаете кой съм.

Погледах Куин. Той сви рамене.

- Не знаем - казах, - но ни изглеждаш познат.

- Ти ли си му говорителят на тоя тъпчо? - попита той.

Видях, че забеляза накуцването ми, когато направих крачка към него.

- Аз съм Двойния X - обяви той, сякаш това обяснява­ше всичко.

С Куин отново се спогледахме.

- И си го издълбал на главата си, като си навършил двайсет? - осведоми се Куин.

Двойния X се намръщи.

- Това ми е прякорът в мрежата.

- Мрежата? - рекох недоумяващо.

Двойния X въздъхна.

- Алооо! Мрежата ВБВ! Върховни бойни воини!

- Аха, тази мрежа - кимнах.

Направих още една инвалидна крачка към него. Той премести тежестта си в бойна стойка и заяви:

- Аз съм бившият световен шампион в тежка катего­рия. - Това го изрече с яка доза гордост.

- Браво на теб - похвалих го. - Може да си побъбрим за това след срещата с господин Ънгър. Бъди сега послушен малък воин и ни заведи при него.

Двойния X изпръхтя презрително.

Често ми се случва разни печени типове да ми пръхтят презрително, но бях сигурен, че не са много тези, които са го правили с Куин. Погледнах моето чудовище. Няма­ше вид на засегнат.

Като се обърна към мен, но сочеше Огъстъс, Двойния X процеди:

- Гаджето ти не го познавам, господин Гъзолик, но теб те знам кой си. Ти си оня, който отвлече Моника Чайл­дърс.

- Гъзолик? - втрещи се Куин.

Двойния X продължи към мен:

- Много си корав, като имаш насреща кльощава лелка, но в мое лице ще срещнеш непобедим противник.

- Така ли ви учат да говорите в БВБ?

- ВБВ е, тъпако! - Изгледа ме, сякаш душеше глава лук. - Вярно, не си от дребните и може и да си посритал нечий нетрениран задник, но не можеш да се мериш с онова, дето аз съм видял. Не би издържал и трийсет секунди на полигона.

- Полигон?

- Ами да. Пъхат те в клетка с претендента за титлата и няма излизане, докато един от вас не падне мъртъв.

Помълча, за да се усети ефектът от думите му, после добави:

- Ще стоите тук, докато аз не наредя да мърдате.

- Няма да стане - казах.

- Секретарката на господин Ънгър в този момент съ­общава за вас на член на организираната престъпност. И двамата вече сте мъртви, само дето не го знаете още.

Един майстор на бойните изкуства винаги ще ви ата­кува в слабото място и Двойния X не ме разочарова, като се насочи точно там, накъдето очаквах - замахна с дясна- та си пета, за да ритне куцащия ми крак и той да поддаде под мен.

За негова беда нямах куцащ крак и лесно избягнах ритника му, преди да ме е докоснал. Двойния X внезап­но се оказа в странна позиция, леко изгубил равновесие, уязвим, с крак още вдигнат срещу мишена, дето вече я нямаше там.

Преди да е успял да се прегрупира, фраснах бившия шампион в тежка категория от клетката на полигона във врата с цялата си тежест, съсредоточена в удара. Послед­вах го с ляво кроше от другата страна на врата и очите му се подбелиха. Опита се да падне, но аз стиснах адамова­та му ябълка между кокалчетата на палеца и показалеца си и я смазах, при което устата му придоби очертания на идеално “О“. Когато отпуснах хватката си, Двойния X се строполи в безформена купчина и се стисна за гърлото. Направи опит да говори, но усилието му дойде твърде много. Изтъркаля се на една страна и краката му започ­наха да потрепват като на спящо куче, което сънува, че гони заек.

Обърнах се към Куин.

- Точно преди да му смачкам ларинкса, няколко пъти ме потупа по рамото. Защо мислиш, че го направи?

- Давал ти е сигнал за “стига“. Сигурно така са правели в клетката, когато не са могли да търпят повече.