Джон Локк - Смъртоносни xopa

- О. Ами че да беше казал тогава.

Прескочих го и влязох през вратата, от която Двойния X се беше появил мигове по-рано.

Куин намери пистолета на Двойния X и го пъхна в чан­тата си. После сграбчи яката на нещастника и го потътри с потрепващите му крака през вратата и по коридора, до­като ме видя да влизам в апартамента на Крис Ънгър.

Първото, което забелязах при влизането си, беше Крис Ънгър на бюрото му с гръб към прозорците. Столовете за тримата клиенти бяха обърнати към него. На първия седеше Гарет, братът на Крис. Вторият беше празен. Тре­тият бе зает от любимия ми престъпен бос Сал Бонадело.

Сал кимна по посока към мен и каза:

- Ей на, това е... Как му се вика?... Щастливо съвпаде­ние. Тъкмо за теб си говорехме.

Разпознах бодигарда на Сал, облегнат на далечната стена.

- Джо сигурно се е съгласил да доведеш Големия Лош.

Сал кимна.

- Преди да дойдеш, отидох да се изпикая. А като пикая, винаги се сещам за Джо. Така че му се обадих.

Ръката на Големия Лош беше пъхната под сакото му.

- Още ли използваш онзи 357? - попитах.

Без да променя изражението си, Големия Лош насочи към Сал гущерските си очи. Сал му каза:

- Всичко е наред, те са с мен.

И двамата Ънгър впериха погледи в него. После се спо­гледаха. Гарет изглеждаше по-притеснен от големия си брат.

Внезапно всички обърнаха глави към вратата, през която влезе Куин, потътрил зад себе си Двойния X. Двой­ния X все така продължаваше да държи врата си с една ръка, а с другата да маха във въздуха. Казах си, че още даваше сигнал за “стига“. Куин пусна плячката си и Двой­ния X се стовари на пода по лице. Куин заключи вратата зад себе си.

Сал скочи на крака, внезапно развълнуван.

- Я почакай! - каза. - Това съм го виждал вече. На кино, нали? “Уикендът на Бърни“. - Посочи Двойния X. - Ти си този! Ти си Бърни!

От поста си насреща Големия Лош наблюдаваше сце­ната развеселен.

В контраст с него Крис Ънгър беше вбесен.

- Какво значи това? - настоя за отговор той.

Ънгър се изправи, висок и с предизвикателната поза, подобаваща на статуса му на адвокат тежка категория. Косата му бе сребриста и намазана с гел, носеше я сре­сана назад. Облечен беше в тъмносин костюм “Армани“, бяла колосана риза и яркочервена копринена вратовръз­ка.

Онези, дето имат страх от адвокати, биха се разтре­сли като трепетлики при вида му, но присъстващите тук бяха от друга категория. Неспособен да постигне очаква­ната реакция, Ънгър отново седна зад бюрото си, което сигурно струваше повече от къщата, в която израснах. И не само бюрото му бе внушително, всичко в кабинета из­лъчваше власт - от тъмната черешова ламперия до тро­фейната стена, отрупана със снимки на Ънгър, на които той позираше с бивш и настоящ президент и с куп хора от холивудския елит. Очевидно беше човек, готов да си раз­върже кесията на благотворително събитие, само и само да поглези суетата си със снимка.

- Трябва да говоря с брат ти - казах. - Ще отнеме само минута.

Крис Ънгър отвори уста да протестира, но видя опити­те на Двойния X да каже “стига“ и размисли.

Крис очевидно бе прекарвал доста време да се любува на бойните способности на Двойния X в клетката на по­лигона, защото беше нескрито шокиран да види бившия най-страховит мъж на планетата, доведен до сегашното му състояние.

Двойния X вероятно долови разочарованието по лице­то на работодателя си, защото се опита да изрече “кофти кроше“. Прозвуча повече като “кофа круши“.

Крис Ънгър най-сетне си възвърна дар словото. Наре­ди:

- Гарет, не казвай нито дума. Ще се обадя на Джо Демео.

Той посегна към телефона.

- Огъстъс - изрекох.

Куин взе свободния стол и го използва като таран, за да строши прозореца. Остави стола, грабна Крис Ънгър като парцалена кукла и го отнесе до прозореца.

- Пусни го! - викна Гарет Ънгър и скочи на крака.

Крис махна на брат си и каза, като се опитваше да за­пази гласа си спокоен:

- Хайде всички да се успокоим. Вижте, господа, тези хватки сме ги виждали сто пъти по филмите. Може да ме заплашвате колкото си искате, но в крайна сметка сме наясно, че блъфирате. Нямате никакво намерение да ме хвърлите през прозореца, така че да седнем и ...

Куин метна Крис Ънгър през прозореца.

Сал повдигна вежди и продума:

- Майко мила!

Попитах го, без да отлепям очи от Големия Лош.

- Ще си имаме ли проблем с теб по този повод?

- Стига бе, какво говориш? Кажи му да метне и Бърни!

Двойния X разшири очи. Спря да пъшка и остана да лежи съвършено неподвижно, като се опитваше да се на­прави възможно най-мъничък. Запитах се дали подобно поведение е било приемливо в клетката на полигона.