Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Тук не сервират бутилки, глупчо - смъмри ме тя. - Това е първокласно заведение.

Огледах се.

- Имат знаков хотел, знаков бар, вероятно имат и зна­ково питие - казах.

- Той си знае неговото - изкиска се тя. - Всъщност на­истина имат знаково питие.

- Стига да не съдържа думите “венти“ или “допо“ - пре­дупредих.

- Ако ти кажа името му, обещаваш ли да го поръчаш?

- Чак толкова ли е префърцунено? - попитах.

Смехът ѝ прозвънтя в помещението.

- По-надуто и от кафетата в “Старбъкс“? - упорствах. Тя изобрази престорено презрение.

- Те са нищо в сравнение. Направо му дишат праха.

- Добре - усмихнах се. - Смай ме, кажи го. Сервитьорката ни дойде и поръчахме сандвич с кресон за Катлийн.

- А за пиене? - попита тя.

- За мен мартини със сок от нар - каза Катлийн. Сервитьорката се усмихна и се обърна към мен.

- А за вас, господине?

Погледнах Катлийн.

- Кажи го - изкиска се тя.

Въздъхнах.

- За мен “Кристъл Космополитън“ - измърморих, при което тя избухна в смях.

Питиетата дойдоха и не исках да развалям момента, но държах да разбера кое я е накарало да размисли от­носно мен.

- Огъстъс - отвърна тя.

- Огъстъс?

- Изпратил си го да пази Ади.

- Така е.

- Макар тогава да си мислил, че между нас е приклю­чено.

- Е, и?

- Значи наистина държиш на Ади и искаш тя да е в безопасност. Това стопли сърцето ми, Донован. Говори много за характера ти.

Припомних си как съсипах момента с Лорън предиш­ната седмица и бях твърдо решен да не проваля с реак­ция или думи обещанието за една епична вечер. Предпо­четох да се придържам към безопасна тема.

- Имаше ли възможност да пообщуваш с Куин? - попи­тах я.

- Да - отвърна тя. - Огъстъс е чудесен с децата, толкова любвеобилен и грижовен.

Не си спомнях някога да съм чувал думите “Огъстъс“, “любвеобилен“ и “грижовен“ в едно изречение.

- Говори ли с него за мен? - поинтересувах се.

- Разбира се! - отвърна тя с блеснали очи.

- И?

- И му казах, че според мен си сериозно увреден.

Кимнах.

- А той какво отговори?

Катлийн стана сериозна за минута и направи пауза, за да придаде тежест на думите си.

- Каза, че ти си рицар по душа. Че винаги си на няка­къв поход.

- Нещо друго?

- Да. Че си прекрасен приятел.

- Не спомена ли и че обичам кученца и пеперудки?

- Не... слава богу!

Час по-късно влязохме в апартамента ми и тя ме от­рупа с целувки, преди да успея да затворя вратата. Ръ­цете ни жадно плъзнаха навред, като се състезаваха кой ще докосне повече кожа за най-кратко време. Приковах я към стената в цялостна телесна прегръдка и устите ни заработиха усилено да са в крак със страстта ни.

После Катлийн се изтръгна от мен и ме повлече към спалнята. Завъртя ме и ме блъсна върху леглото. Надиг­нах се и посегнах към нея, но тя ме плесна през ръцете.

- Боже, тези нарове са истинско чудо! - измърморих.

- Тези ли имаш предвид? - каза тя и смъкна сутиена си, при което мозъчните ми вериги се завъртяха като марки­ровка на игрален автомат.

- Сега, Донован! - изрече тя.

- Сега?

С бързо движение се освободи от дрехите си и застана пред мен. Облиза устни.

- Тъй вярно! - отвърнах с готовност.

Правихме любов като тийнейджъри, чаршафите под нас станаха на нищо от търкалянето ни. В един момент тя застена като порнозвезда и трябваше да я укротя.

- Хей, по-спокойно. И двамата знаем, че не съм чак толкова добър!

Вятърът в Синсинати виеше и плющеше под оловносиво небе. Един автобус спря на ъгъла на Пета и „Вайн“ и от него слезе млада жена с къса плетена сива рокля. Внезапни­те въздушни пориви издуваха роклята и я караха да танцува около краката ѝ, като я разголваха повече, отколкото бе въз­намерявала. От канавката хвръкна парче целофан и се вля в миниатюрния циклон, завихрен над площ от двайсетина метра по Вайн Стрийт, преди да се укроти на тротоара пред Бек Билдинг.

„Бек“ представляваше мрачна сграда, разположена на хвърлей място от хотел “Синсинатиан“, в който бях пре­карал предишната нощ. Беше също сградата, в която се помещаваше адвокатската кантора “Хейстингс, Ънгър и Ловъл“.

Според портиера ъгловият ми апартамент на втория етаж на легендарния хотел се отличавал с дързък вкус. Все пак кухнята и дневната предлагаха великолепна гледка към центъра на Синсинати, както и към главния вход на Бек Билдинг, та успях някак да игнорирам деко­ра, докато чаках обаждане от Огъстъс Куин.

Куин бе пристигнал в града час по-рано само с малка пътна чанта. Сега той и чантата му бяха заключени в ба­гажника на черния седан на Сал Бонадело.