Джон Локк - Смъртоносни xopa

Опитах се да се направя на равнодушен, сякаш такива неща ми се случваха непрекъснато. Но не вярвам да за­блудих някого. И все пак се заинатих.

- А къде е детонаторът?

Хуго сведе поглед към масата. Отначало не разбрах. После продумах:

- Шегуваш се.

Плъзнах малко назад стола си и бавно повдигнах по­кривката. Под масата имаше две джуджета. Единият дър­жеше 38-калибров, насочен право към чатала ми. Други­ят имаше залепен към лявата си ръка детонатор. Десният му показалец беше надвесен над голям червен бутон. Вдишах дълбоко и кимнах на двете джуджета под масата.

- Кротко, нали? - казах им. После спуснах покривката както си беше. - Всъщност ми е все тая как сте хакнали сателита. Само искам да мога да кажа на шефа си защо няма да се случи отново.

- Той вече знае. Инсталираха платка, която ни блоки­ра.

- И действа ли?

- Действа - отвърна Хуго. После се усмихна и добави: - Засега.

- Няма... да про-...никваме... повече... обе-... щавам.

Заразглеждах изучаващо моя вертикално ощетен ра­ботодател. Имаше момчешко лице, доста подпухнало - от дългогодишна употреба на медикаменти, както пред­положих. Тъкмо се канех да кажа нещо и той внезапно се усмихна. Не беше някаква дежурна или пък смразяваща усмивка, а широка, искрена и подкупваща. Бях неподгот­вен за това и се стъписах повече, отколкото като видях експлозивите по тялото му и джуджетата под масата. Изражението на Виктор ми напомняше деца на игрище, като той бе детето с най-малка надежда да бъде избрано от някой отбор, онова, дето никой не искаше. После с из­тънял и уязвим глас продума:

- Не мо-...же ли... да сме... прос-...то... приятели?

Удивителна беше тази трансформация от смъртоносна заплашителност в безпомощност. В този момент изгле­ждаше симпатичен, едва ли не умиляващ. Ако Катлийн беше тук, сигурен съм, че би казала “О, колко е сладък“. Но Катлийн не беше тук и не в нейния чатал бяха насо­чили пистолет.

- Устройва ме - казах. - Ще се постарая хората ми да не ви закачат. И тъй, какво стана с Моника?

- Нали го знаеш Фатхи, дипломата? - обади се Хуго.

- Бащата или сина?

- И двамата. Но по-конкретно бащата, дипломатът от Обединените арабски емирства. Продадохме Моника на него.

Виктор и Хуго бяха пълни с изненади, така че защо ли трябваше да бъда шокиран? Но бях. Всъщност направо онемях и не можех да съставя смислен въпрос. Вместо това попитах:

- При което тя жива ли беше?

Хуго се разсмя.

- Не би имал голяма полза от мъртва секс робиня.

Опитах се да го осмисля.

- Тя още ли е в страната?

- Тялото ѝ - да.

Значи все пак беше мъртва. Дарвин щеше да е доволен. Но на мен нещо не ми се връзваше.

- Наехте ме да убия Моника и аз го направих. После ме проследихте чрез сателита, прибрахте тялото ѝ, съ­живихте я и я продадохте като секс робиня. Сега тя от­ново е мъртва, нали? Ще ми простите каламбура, но това си е убийство на квадрат. Защо просто не ме наехте да я отвлека?

Хуго обясни, че причините били две. Първо, щяло да бъде конфликт на интереси, тъй като планирали да я продадат на терористи, пък аз съм контратерорист. Вто­ро, искали да проверят могат ли да я съживят, след като обучен убиец е дал най-доброто от себе си да я умъртви.

- Значи съм бил част от медицински експеримент, тъй ли?

- Да.

Хуго ми припомни, че армията им от малки хора включва учени, микробиолози и специалисти почти във всяка сфера на изследователската дейност. Един от тях създал революционен антидот за ботулиновия токсин и тъй като бездруго били набелязали Моника, тя щяла да е първото им опитно зайче. Ако оживеела, щели да я про­дадат на Фатхи. Ако не, щели да доусъвършенстват анти­дота.

- И се получи - казах аз.

- Точно така. Възнамеряваме да спечелим сто милиона долара от антидота, като го продадем на военните.

- На нашите военни?

- Нашите, техните, все едно.

- Да се върнем на конфликта на интереси - казах. - Не ми е комфортно да работя с вас, ако работите и с терори­сти.

Хуго се изхили.

- Това е абсурдно. Правителството ви работи с теро­ристи всеки ден. Наричат го инфилтриране. Ние правим същото. Инфилтрираме ги за нашите собствени цели, които няма да разкрием пред вас.

Въпреки замаяната си глава успях да го попитам за другите две мишени, които искаха да убия. Хуго отвърна, че те били част от социален експеримент.

- Първо медицински експеримент, сега пък социален.

- Точно така - потвърди Хуго.

- Бихте ли ми дали някакви насоки за тях? - попитах.

Хуго погледна Виктор, преди да отговори. Виктор ки­мна. Хуго отново се обърна към мен и се залови да обяс­нява.