Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Що за яка стока?

- Оръжие, наркотици, експлозиви... такива ми ти неща.

- И твоят контакт е настоял да присъстваш?

- Да. Я кажи за твоята, русичката, дето караше вана по телевизията. Ама истинската, не идиотската снимка, която ФБР показаха... Говори ли вече с нея за мен?

- Хич не си въобразявай - отрязах го.

- Не мога ли да си помечтая поне? Какво, не съм досто­ен за нея ли? Що не ѝ речеш някоя добра дума за мен? Ще го приема като услуга.

- Вашата порода в някакво специално училище ли я обучават да говори така?

- Да, умнико. Нарича се училище за трошене на гла­ви и аз съм му директорът. Е, искаш ли помощта ми или какво?

Отново въздъхнах и осъзнах, че напоследък често ми се случваше.

- Ще спомена пред малката дама за интереса ти.

- Туй-то, за това помолих.

- При първа възможност.

- Ама ме спомени както трябва.

- Добре.

- Кажи ѝ, че съм загадъчен мъж.

- Да му се не види! - креснах. На няколко метра от мен Куин направи онова, дето сякаш се усмихва. Реших да подходя към Сал от друг ъгъл. - Случайно да знаеш за взривения хотел в Ел Ей?

- Че аз да не съм сляп? По всички канали на скапания телевизор все това показват. Ти ли беше?

Пак въздъхнах. Що не взема да стана един надувач на балони?

- Сал - казах, - хотелският взрив беше дело на Демео.

- Какво? Джо Демео? Глупости!

- Тази сутрин имах среща с Демео. После се видях с проститутка. Онази бомба, дето си я видял по телевизи­ята, тя ми я подхвърли в стаята. По-късно узнах, че била едно от момичетата на Демео.

- И твърдиш, че са взривили цял хотел само за да уби­ят теб? Отгоре на това не са успели? Аз бих използвал шило за лед.

- Ведра мисъл - отбелязах.

- Да не се засегнеш сега, нищо лично.

- Хубаво - измърморих и отново се върнах на темата. - Мислиш ли, че Виктор и Демео работят заедно в някаква област?

- Защо?

- Виктор ми възложи убийството на Моника Чайлдърс. Внезапно снимките цъфнаха по телевизията. Оказа се, че Виктор похитил наблюдателен сателит и вкарал снимки­те. После трупът на Моника изчезна. Правителството го приписа на руснаци, които уж работели с терористи. И веднага след това Джо Демео се опита да ме убие и го из­карва като терористичен акт срещу хотела. Това на съв­падение ли ти прилича?

- А аз на Пери Мейсън ли ти приличам? Да не мислиш, че държа в джоба си кристално кълбо? Или искаш да ти проверя хороскопа, а?

Приех го като „не“.

- Можеш ли да ми съобщиш каквото и да било за Вик­тор?

- Опитваш се да намериш жената на Чайлдърс ли? И да се погрижиш този път да си остане мъртва?

- Това е планът.

- Може да предизвика... как се казваше... търкания между теб и джуджето.

- Ще се опитам да оправя проблема, като запазя ба­ланса.

- Само че ако не потръгне между вас, да знаеш, че пари не връщам. Вече съм си дал лептата за благотворител­ност.

- Хайде без тия.

- За “Майки от Сицилия“. Можеш да ги провериш. Много полезна работа вършат в околността.

Не казах нищо.

Тонът на Сал се бе променил и почти напомняше ис­креност.

- Честно казано, в момента правя гимнастика - заяви той. - Но ще разтръскам някои дървета, пък да видим какво ще изпадне от клоните. Мразя го тоя проклет Де­мео. Вреди на бизнеса.

- Ще ми помогнеш ли да го поразим?

Той помълча.

- Такива въпроси могат да вкарат човек в гроба, ако някой записва.

- Нищо не записвам. Искам да го окрада.

- Тогава по-добре планирай убийството му.

- Няма да го изключвам от сметката - казах. - Искаш ли половината?

- За колко говорим?

- Двайсет милиона.

Той отново замълча.

- Двайсет за мен или общо двайсет?

- Общо. Нека се видим скоро и да го обсъдим.

- Да, добре - отвърна той, после добави: - Но не при- парвай до къщата ми. Не ща да се прибера у дома някоя вечер и да те заваря в тъмното в дневната.

- Ще дойда в клуба ти.

- Доведи русичката с теб.

- Сал, нека ти кажа за русичката. Тя е мъртва отвътре.

- Оправял ли си я някога?

- Като паяк е. Ако прави секс с теб, убива те.

Той поразмишлява над това.

- Може пък да си струва - заключи.

Аз също поразмишлявах.

- Може - отвърнах.

Затворих. Рамото ми пулсираше болезнено от удара в тротоара. Монотонното бръмчене на двигателите про­дължаваше. Наклоних седалката си назад и затворих очи. Дали пък не чух Куин да казва:

- Как можеш да спиш в такъв момент.

Пронизителен звук ме изтръгна рязко от съня. Повтори се и аз извадих телефона от гнездото му. Погледнах ча­совника си. Бяха минали два часа.

- Какво имаш за мен? - попитах.