Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Догадките ни са за семтекс - отговори Лу.

Семтекс е предпочитаният експлозив от международ­ни терористични групировки. Евтин е, няма мирис, лес­но достъпен е, може да бъде съхраняван за неопределен срок от време и минава през скенерите по летищата като копринени гащички.

Лу добави:

- Прав си, взривът се е намирал в твоята спалня.

- Как са установили това?

- По липсата на кратер. Детонация на партера би оста­вила един метър дълбок кратер. Докато заряд, поставен над втория етаж, би отнесъл покрива.

- Над какво работят федералните?

- Хотелски камери, сравняване на лица със заподо­зрени терористи и симпатизанти, проверка на връзки по адреси, криминални досиета, религиозна и политическа принадлежност. Дарвин каза да им дадем Жанин, така че сега съставят и нейния профил.

Погледнах към Куин отвъд пътеката. Изглеждаше, че пак спи, в същата поза както преди. Доколкото виждах, не беше помръднал и мускул, откакто беше довършил второто си питие. Завиждам на всяко чудовище, дето може да си хърка така.

- Ще ми се да не им беше давал Жанин - казах. - Ще искат да разговарят с мен и ще вземат да прехвърчат ис­кри. По-добре да им разрешим случая и да ги оставим да оберат лаврите.

- Федералните те имат на видеокамера при регистри­рането ти в хотела. Разполагат с името ти и кредитна­та ти карта. Засекли са два пъти Жанин на камерите във фоайето. Знаят, че ти е разрешено да излетиш от базата “Едуардс“. Дарвин каза, че ако не им дадем Жанин, ще за­държат теб и Куин като свидетели, щом кацнете.

Имаше логика в това. И все пак не ми беше приятно във всички правоохранителни агенции да се знае закач­ката ми с двайсетгодишна компаньонка. Всеки федера­лен агент, с когото щях да имам работа занапред, щеше да намери начин да го намеси в разговора.

С оцеляването си от атаката на Демео бях поставил семей­ството си в опасност, така че помолих Кали да наглежда Джанет и Кимбърли до следващо известие. Бях изложил на риск и Ади, като поисках пари за нея, затова пратих Куин в Центъра за изгаряния да я пази.

- Историята на Виктор е тъжна - осведоми ме Лу.

Беше събота следобед. Рамото ми бе току-що превър­зано и си бях наваксал със сън. Лу ми бе събрал цял тон информация за Виктор, но мен ме интересуваше само из­точникът му на средства и какво го свързваше с Моника Чайлдърс.

- Двете опират до едно и също.

- Осветли ме със съкратената версия.

- Виктор се родил със сериозни респираторни пробле­ми. Преди около двайсет години бил в болницата за лека операция, когато по невнимание сестра го предозирала и това довело до внезапно спиране на сърдечната дейност. Някой откарал леглото му в асансьора, водещ до спеш­ната хирургия, и някак успял да го остави там. Движил се нагоре-надолу с асансьора повече от трийсет минути, преди да забележат какво става. Спешно го вкарали в операционната, но хирургът оплескал процедурата и Виктор претърпял инсулт. Последвалите опити да спасят живота му го оставили с четири парализирани крайника. Болни­цата направила неумел опит да прикрие инцидента. Ад­вокатът на Виктор подал иск и срещу болницата, и срещу фармацевтичната компания и спечелил в извънсъдебно споразумение най-голямата сума, изплащана на индивидуално лице във Флорида. След изписването на Виктор от болницата родителите му вложили парите в акции на “Бъркшър Хатауей“. Когато навършил пълнолетие, при­тежавал над сто милиона долара. Родителите му вече били покойници и той се обкръжил с най-добрите фи­нансисти, които можеш да си купиш с пари. Превърнал се в мащабен инвеститор и финансирал няколко интернет програми, които още повече увеличили богатството му.

- Колко повече?

- В момента има близо един милиард долара. Освен за невероятно развитата си компютърна система, супер­модерен апартамент и електронни нововъведения, които му позволяват да функционира на най-високо възможно ниво, той няма за какво друго да харчи богатството си.

- А лекарят, прекъснал гръбначния му мозък? - попи­тах.

- Бакстър Чайлдърс - отвърна Лу.

- Дами и господа, разполагаме с мотив - обявих.

Туристите често се изненадват, като научат истински­те размери на Малката Италия. Цялата площ обхваща само три или четири пресечки по Мълбъри Стрийт помеж­ду „Канал“ и „Хюстън“.

Една от пресечките е „Хестър“, на която се намира “Кафе Наполи“, отворило врати преди повече от трийсет години. То работи по осемнайсет часа на ден, като се за­почне от девет сутринта. Явно дължаха услуга на Виктор, защото той осигури маса за нас час, преди да се струпа навалицата за закуска.