Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Кажи ми за Виктор - поиска той и аз му разказах всичко, което знаех без частта с наблюдателния сателит.

После попитах:

- Колко време ще отнеме според теб да се открие връз­ка?

Лу се засмя.

- Пет до десет минути.

- Шегуваш се - смаях се аз.

- Донован, ти и аз си имаме своите специалности и за двама ни някои задачи са по-трудни от други. Като ми казваш, че от една страна имаш световноизвестен хирург, а от друга - сърдито джудже с парализирани крайници и с пирги, при това знаеш, че има връзка между тях, и да искаш аз да я открия, това е все едно аз да те попитам колко време ще отнеме да се убие хамстер с пушка.

- Значи ми отговаряш с “да“.

- Именно.

Казах на Лу да се свърже с лосанджелиската полиция и с експертите от сапьорския отряд, след което спешно да ми се обади. Колкото повече узнаехме за бомбата, тол­кова повече щяхме да научим за Джо Демео и докъде се простира властта му.

- Изключено ли е атаката срещу теб да е била вътреш­но дело? - попита Лу.

- Не вярвам да е така. Ако хората ни, включително ти, искаха да ме убият, много по-лесно би било просто да ме отровят. - Погледнах Куин и го видях, че ме наблю­дава развеселено и с безразличие. - То се знае, на Куин му беше известно и за Жанин, и за хотела - добавих, - но трудно може да се припише на него.

Куин наостри уши.

- Не защото ми е приятел - добавих и го стрелнах с усмивка, - а защото не беше в течение на плановете ми за след срещата с Демео. Казах му за хотела и Жанин ми­нути преди да пристигнем там. А и той не знаеше нито името ѝ, нито как изглежда, докато тя не пристигна. Но всичко това е без значение, защото Огъстъс би могъл да ме убие когато си пожелае, докато изпробваме Ей Ди Ес оръжието.

Куин кимна и затвори очи, доволен да узнае, че не е заподозрян. Сега може би не бих се опитал да го убия в съня му.

- Още нещо - каза Лу. - Имат номера на мобилния ти телефон.

Не бях мислил за това, но естествено, след като Жанин имаше номера ми, значи и екипът на Демео го имаше.

- След като разполага с проститутки и с бомби, сигур- но има връзки и с разни радикални елементи - продъл­жи Лу.

- Е, и?

- Не е зле за всеки случай да изключиш мобилния си телефон.

- За какъв всеки случай?

- Ако Демео е насочил ракета “Стингър“ към сигнала от телефона ти в момента.

- По дяволите! - изругах.

Затворих и извадих батерията от телефона си. В само­лета имаше защитена линия, Куин също имаше телефон, не ми беше нужен моят. Поех дълбоко дъх и си казах “Бо­жичко, за толкова неща има да се мисли в този бизнес!“ Изпуснах въздуха бавно, изритах си обувките и насочих вниманието си към Куин с надежда за разговор. Уви, моят смъртоносен гигант вече хъркаше. Нямаше как да не се възхитя на човек, способен да заспи така бързо, особено в подобен момент.

Аз не можех да спя. Чувствах се като в капан в лук- созната кабина на самолета. Чувствах се също и безсилен. Заврян в този метален пашкул, не можех да сторя нищо за Джанет, или за Моника, или за Катлийн, или за взрива в хотела. Не можех дори да чета книгата, която бях за­почнал по време на полета за насам - изпарила се беше в хотела заедно с останалите ми лични вещи. Взех да пре­листвам списание “Пийпъл“ с надеждата Огъстъс да не ме хване, че го правя, но нищо вътре не ме грабна. Когато си оцелял след бомбен взрив, а повече от сто души не са, трудно е да се съсредоточиш върху слухове за евентуална смучка на шията на Парис Хилтън.

Сериозно ме хвана съклет. Погледнах си часовника за трети път след разговора с Лу и се опитах да заспя, но монотонният шум на двигателите ми пречеше да се уне­са. Отново взех да почуквам с пръсти и се помъчих да измисля що за връзка можеше да съществува между Джо Демео и Виктор, ако въобще имаше такава. После взех да се чудя как да открадна двайсет и пет милиона от Джо Демео. После поразсъждавах над проблема как да открия и убия Моника Чайлдърс, в случай че не беше вече мърт­ва.

Никога преди не бях имал проблем да се фокусирам върху работата си, но затворен в тази обстановка, на­право не можех да мисля. Ама че съм и аз: обстановка! Кого заблуждавах. Не ми беше крива обстановката. Мно­го добре знаех какво ми е: докато правех секс с Лорън, сбогувгх се с Жанин или се отегчавах до смърт в луксоз­ния самолет, мислите ми все бягаха към Катлийн. Имаше нещо в заразителния ѝ смях и завладяваща личност, кое­то бе докоснало сърцето ми и постоянно ме караше да се питам как ли би било между нас. Но краткотрайната ни връзка бе приключила и надали можеше да бъде спасена. Като ме заряза, тя взе правилното решение, защото при финалния анализ се оказах не по-добър от Кен Чапман. И двамата я бяхме наранили по своему.