Ама че нахалник, рече си наум Джанет.
- Да, Кени, стари друже, не се съмнявам, че Катлийн ще каже каквото си ѝ поръчал. Нямам време, трябва да затварям. Сватбата се отменя. Ще ти пратя пръстена по пощата. Не ми се обаждай. Никога повече не се доближавай до мен или Кимбърли. Ако се опиташ някак да влезеш в контакт с мен по каквато и да било причина, ще насъскам Донован Крийд по теб. Повярвай ми, не би искал това. Ако не ми вярваш, поразпитай наоколо.
Третото обаждане бе до най-добрата ѝ приятелка Ейми. Джанет пристъпи директно към въпроса.
- Ти знаеше ли за Кен?
- Какво да съм знаела, миличко?
- Знаеше ли?
- Скъпа, малко ме плашиш. Какво дали съм знаела?
- Отговори, знаеше ли?!
Ейми остана смълчана за малко.
- О, мила - въздъхна тя, - това беше толкова отдавна. Пък и всяка история си има две страни, нали така?
- Аз имам дъщеря! Как можа да не ми кажеш?
- Джанет, умолявам те, помисли, преди да прибързваш да съдиш. Моля те, не проваляй това.
- Късно е вече.
- Нека се видим да го обсъдим.
- Пукни.
Минаха два дни след Синсинати, когато предложих на Лорън да я пребия и тя попита “от интерес към спора“ колко бих платил. Като ѝ казах, реши поне да ме изслуша. Така че ѝ връчих папката на Катлийн Грей от полицията и я наблюдавах, докато тя я преглеждаше. Отне ѝ доста време, докато внимателно разглеждаше снимките и прочиташе по нещичко от всеки рапорт. Когато най-сетне приключи, погледна ме в очите и попита:
- След като знаеш за нея всичко това и разбираш болката ѝ, защо би искал да ми причиниш физическо насилие?
Свих рамене.
- Не става въпрос да нараня теб, а да направя бившата си съпруга щастлива. Щастлива поне в далечен план.
Тя ми отправи насърчителна усмивка и заяви:
- Сладурче, наистина си жалка картинка, когато опре да се обясняваш пред жена.
- Толкова ли съм зле?
- Фатален от световна величина - заключи тя.
Взе ръцете ми в своите и ме погледна в очите. Изглежда, търсеше да види у мен нещо по-добро, отколкото ѝ бях показал до момента.
- Ще трябва да ми обясниш как, като ме пребиеш, ще направиш бившата си съпруга щастлива - каза. - Плаши ме мисълта, че някъде съществува жена, която би оценила жест от този род, и се питам какво ли въобще те е привлякло към нея.
Кимнах и разправих на Лорън колко много държа на Джанет и Кимбърли и как искам най-доброто за тях. Уверих я, че не се стремя да заема мястото на Кен, просто не желаех човек като него да живее в един и същ дом със семейството ми. Казах ѝ колко ужасен съм бил да науча, че Джанет възнамерява да се омъжи за човек, който редовно е пребивал жена си.
Като изяснихме предпоставките, изложих и плана си: Лорън щеше да се представи за Катлийн, бившата съпруга на Чапман, и да каже, че Чапман я е пребил като предупреждение да си затваря устата за системните побои. Уверих Лорън, че съм професионалист, тоест че ще я пребия много внимателно и ще гоня максимален ефект с минимална болка. Наблегнах, че няма да изпитам никаква наслада от това и че не ми е навик да пребивам жени, само дето не мога да измисля друг начин да откажа Джанет от брак с Кен Чапман.
После ѝ връчих шепа обезболяващи и ѝ казах, че ако реши да се подложи на това, трябва да вземе две сега и по едно на четири часа през следващите два дни. Уверих я, че от хапчетата ще ѝ стане толкова добре, та ще се обади да ми благодари за побоя.
- Хей, каубой, кротко - възпря ме Лорън. - Ето че пак се увлече!
Погледнах я неразбиращо. После ми просветна.
- О, вярно. Прощавай. - Поклатих глава. - Това, че ще ми благодариш за побоя, беше фигуративно казано. Само имах предвид, че хапчетата са невероятно ефикасни. Ама наистина съм идиот с жените.
- Пила съм обезболяващи и преди - каза тя.
- Не и като тези - възразих. - Имат някакъв примес, който ти създава чувство на еуфория.
После извадих пътната си чанта и ѝ връчих две тухли пари, превързани с ластичета, всяка от които съдържаше десет хиляди долара. Тя се втренчи в парите.
- Боли ме да го кажа, но я да видим не мога ли да ти спестя малко долари. Защо просто не се обадиш на Джанет и не ѝ разправиш за Чапман? Или, още по-добре, изпрати ѝ тази папка, кажи ѝ, че си проверил годеника ѝ и си стигнал до това.
- Няма да ми повярва - рекох. - Знае, че хората ми могат да изфабрикуват правни книжа за някакви си часове. Можем да променяме, фалшифицираме и унищожаваме съдебни документи или да създаваме официални протоколи от днес за утре. И не забравяй, че тя обича мръсника, а той е убедителен. Последната му приятелка все още вярва, че Катлийн сама си е нанасяла побоите през всички тези години, за да има контрол в отношенията им.
Читать дальше