Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Точно това е откаченото. Нямах никакво намерение да говоря с вас. Когато ми съобщи, че ще се жени, се по­чувствах така облекчена! Реших, че най-сетне ще ме ос­тави на мира и ще има свой живот. На драго сърце бих си държала устата затворена. Ала вчера той се появи на пра­га ми и ми каза, че съобщението за сватбата ви скоро ще се появи във вестника. Знаеше, че ще го видя, и се боеше, че ще искам да създам проблеми. Казах му да се омита от живота ми, но той отвърна, че винаги ще присъства в него, винаги ще е наблизо, зад ъгъла. Изсмях му се и му обърнах гръб, но Кен Чапман не понася подобно отно­шение към себе си. На него не може да му се присмееш. Ритна вратата да я отвори, стисна ме за шията и... ето го резултата. Каза, че е само намек за онова, което ще ми се случи, ако някога кажа на вас или на друг за случилото се по време на брака ни.

- И ето ви тук сега.

- Да.

Джанет погледна изпитателно бившата съпруга на Кен.

- Госпожице Грей, оценявам казаното от вас, но искре­но се съмнявам, че това е истината.

- Ще го преживея някак.

Джанет поклати глава.

- Във всеки случай чувам историята едностранно.

- Точно така е - потвърди Катлийн, после протегна ръка. - Джанет, казах каквото дойдох да кажа и съм ви благодарна, че ме приехте. Съвестта ми е чиста и ви же­лая щастие. Исках да ви дам и това. - Постави папката върху масичка близо до входната врата. После грижливо намести тъмните си очила и излезе от къщата.

Джанет не искаше да поглежда папката, не искаше да я докосва, не искаше да я отваря, не я щеше в дома си. Дори когато видя ръката си да се протяга към нея, си заповяда да не го прави и това подейства - остави я да лежи там още няколко минути. И все пак знаеше, че накрая ще я вземе и ще я отвори, а когато го стореше, животът ѝ щеше да се промени завинаги.

Папката съдържаше няколко фотоса анфас и профил на смазаното лице на Катлийн и няколко подобни сним­ки на гърба и бедрата ѝ. В сърцето на Джанет се заформи студена и корава бучка, докато прелистваше полицей­ските снимки, хроникиращи години на жесток физиче­ски тормоз. Медицински свидетелства документираха десетки случаи на насинени очи, разцепени устни, из­бити зъби, счупена челюст, неколкократно чупен нос и многобройни инциденти със счупени или пукнати ре­бра. Прегледа забранителните заповеди, нарушенията на тях, полицейските рапорти и докладите за арести.

Накрая Джанет рухна и плака неспирно в продълже­ние на два часа.

После направи три телефонни обаждания.

Първото беше до бившия ѝ съпруг Донован Крийд. Той не отговори, така че тя остави съобщение на гласовата му поща. Беше кратка и конкретна.

- Мръсник неден! - заяви му. - Знам, че ти си поръчал на тази жена да ми даде папката. Може и отново да съм сгафила, може би си ме спасил от много повече страда­ние в бъдеще и може би някой ден дори ще оценя сторе­ното от теб. Ала точно сега сърцето ми е разбито изцяло по твоя вина и те мразя до смърт! Не ми се обаждай, Донован. Да не ти е и хрумнало дори. Мразя те! Мразя те! Не ща да чувам нито дума от теб!

Второто обаждане беше до годеника ѝ, небрежно из­тънчения Кенет Чапман.

- Кен - каза тя, - знаеш, че бившият ми съпруг е Донован Крийд, и съм ти споменавала, че е важна клечка в Агенцията за национална сигурност. Онова, което не знаеш, е, че той е бивш наемен убиец за ЦРУ. Ако не ми вярваш, направи опит да го провериш.

Кен помълча, преди да отговори.

- Вярвам ти, мила, и това е доста плашещо, но защо ми го казваш сега? ,

- Защото той вероятно ще те убие.

- Моля?

- Възможно е като лична услуга към мен да склони да не те убива. Само че е малко откачен и не мога да ти га­рантирам безопасност.

- Джанет, какво става? За какво говориш?

- Днес получих пратка от Донован. Пълна е със сним­ки и полицейски документи, описващи в пълни подроб­ности побоите, които си нанасял на бившата си съпруга Катлийн.

- Слушай, Джанет, това са глупости. Мога да ти обясня.

- Нима? - възкликна Джанет. - Това е чудесно, нямам търпение да чуя обясненията ти. В края на краищата пред мен са повече от трийсет страници документирани от полицията улики. В момента са в скута ми, доказател­ства за тормоз, продължил повече от осем години.

По линията за известно време се възцари мълчание. После Чапман продума с изтънял гласец:

- Не го отричам. Но беше отдавна. Трябва да разбе­реш, боледувах от циклофрения. Страдах от химически дисбаланс. Трябваше да вземам лекарство с години, но вече го преодолях. Кълна се в Бог. Може да се обадиш на бившата ми съпруга, тя ще потвърди.