Джон Локк - Смъртоносни xopa

След развода си с Донован Крийд преди три години Джанет се премести с Кимбърли в задрямалото градче Дарнел в Западна Вирджиния, където Ейми, най-добрата прия­телка на Джанет, си бе устроила удобен и щастлив дом като съпруга на кореняк от Дарнел.

Ейми превърна в своя житейска мисия задачата да на­мери съпруг на Джанет. Джанет се пробва, но след две години на катастрофални уредени срещи беше на път завинаги да се откаже от мъжете. И тогава неочаквано Ейми я запозна с приятен мъж от Чарлстън.

Джанет се оказа беззащитна пред небрежния чар на изтънчения Кен Чапман - до такава степен, че само ня­какви си осем месеца, запълнени с непрестанни срещи, доведоха до намерения за брак.

Според Кимбърли майка ѝ прибързваше, но и тя тряб­ваше да признае, че Джанет бе щастлива за пръв път от години. Кимбърли разигра пред баща си цялата история с ухажването и заключи:

- Според мен мама упорито си внушава, че е влюбена, но иадам чувството, че нещо не е както трябва.

Едно слънчево утро, докато Джанет разтребваше днев­ната, отвори входната врата и видя пред себе си хубаво слабо момиче със сламена шапка и големи кръгли слън­чеви очила. Представи се като Катлийн Грей и каза:

- Не искам да ви създавам проблеми, идвам само да ви кажа някои неща за Кен Чапман.

Джанет се вкамени.

- Чуйте, госпожице... както се казвате там...

- Грей.

- Госпожице Грей. Не знам коя сте и за какво говорите, но в момента съм твърде заета и ако не възразявате...

- Но аз възразявам. Имам нужда да облекча съвестта си. Ако ми отделите само три минути, обещавам никога повече да не ви безпокоя.

Джанет погледна към картонената папка в ръцете на Катлийн.

- Каквото и да сте донесли, не проявявам интерес - от­сече тя.

Катлийн протегна ръка.

- Джанет - рече тя. - Грей е моминската ми фамилия. По мъж бях Чапман. Госпожа Кенет Чапман.

Лицето на Джанет пламна и стана алено.

- Госпожице Грей, не желая да чувам нищо, което има­те да кажете за годеника ми. Аз самата имам бивш съпруг, но не обикалям да го очерням пред всяка, с която излиза.

Катлийн поклати глава.

- Джанет, повярвайте, не е нужно да се разстройвате. Аз не фигурирам в живота на Кен, нямаме и деца, така че не се налага да бъдем приятелки с вас. Просто се опитвам да сваля морално бреме от себе си, както и вие може би ще постъпите с поредната след вас. Историята ми е крат­ка и простичка. Може ли да вляза?

- О, заповядайте, влезте на всяка цена - изрече Джанет без опит да прикрие сарказма си.

Катлийн спря за миг да погледне снимките на Кен и Джанет върху полицата на камината. После се обърна с лице към Джанет Крийд.

- Надявам се за вас да е различно - промълви тя. - Ис­крено се надявам.

- Сигурна съм, че ще е така. Най-малкото, аз нямам на­вика да се натрапвам.

Катлийн се усмихна.

- Ако попаднете в моята ситуация някой ден, надявам се да се справите по-добре от мен.

- Не се съмнявам в това - каза Джанет. - Нещо друго?

- Само това.

Катлийн свали шапката и очилата си. Видът на кръвя­салите ѝ очи, заобиколени от сини отоци, накара Джанет да онемее от стъписване. Отстрани на главата на Кат­лийн имаше подутина колкото яйце, а по шията ѝ - сле­ди от душене. Катлийн разкопча блузата си и се обърна с гръб към Джанет, за да покаже десетки синьочерни петна по гърба си с приблизителен размер на мъжки юмрук.

Пулсът на Джанет запрепуска. Усети как гърлото ѝ се стяга. Коленете ѝ омекнаха и тя трябваше да се подпре на гърба на канапето, за да запази равновесие. Докато Кат­лийн закопча блузата си и постави отново шапката си, Джанет си бе върнала донякъде самообладанието.

- Съжалявам за състоянието ви, госпожице Грей, но едва ли очаквате да повярвам, че Кен ви е причинил това. Познавам го отблизо от цели осем месеца.

Долната устна на Катлийн леко затрепери. Тя кимна.

- Спите ли с него? - попита Джанет. - Заради това ли е всичко?

- Не. Той ми го причини вчера като предупреждение.

На Джанет започна да ѝ се вие свят.

- Предупреждение за какво?

- Не искаше да ви кажа, че ме биеше през всичките го­дини на брака ни.

Джанет усети, че ѝ прилошава.

- Не го вярвам - упорстваше тя.

- Не съм изненадана - рече Катлийн с въздишка. - Аз самата не бих повярвала. Вижте, не се опитвам да ви вли­яя и да ви уча как да живеете. Не твърдя, че Кен не се е променил. Надявам се с вас да е различен.

Макар Джанет да намираше думите на Катлийн на­пълно неправдоподобни, в тона ѝ звучеше искреност. Джанет промълви:

- Не разбирам. Да не сте го заплашили някак? Казахте ли му, че възнамерявате да се срещнете с мен?