Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Мога да те накарам да стоиш настрани от бизнеса ми за вечни времена само с едно щракване на пръсти - под­хвърли.

- А вие ще сте мъртъв, преди да съм паднал на земята.

- Твоят гигант ли? Имаме трима наши срещу него.

- Моето момиче.

- Русичката ли?

Кимнах.

Демео се обърна към мен и демонстративно разтвори сакото си.

- Просто си изваждам телефона - каза. - После нати­сна бутон и попита: - Момичето там ли е? - Помълча и до­бави: - Защо не? - Отново насочи вниманието си към мен и заяви: - Добър блъф беше, но нищо повече. Тя не е тук.

- Щом го вярваш, действай, подай сигнала.

Той отново показа усмивката си на котарак и рече:

- Едва ли би се получило да работиш за мен.

С това се разделихме.

Вдишах дълбоко. Бях оживял след среща очи в очи с Джоузеф Демео. Разбира се, това не означаваше много, тъй като Джо не възнамеряваше да плати парите.

Извървях пътя до входа на гробището, спрях на една пресечка разстояние от черния седан и зачаках сигнал от Куп. Купър Стюарт караше лимузини в района на Ел Ей вече повече от десет години. Преди това бе способен бок­сьор в полутежка категория с неотразим удар. Куп беше висок, може би беше към два метра. Грубоватото му лице бе украсено с доста белези около очите, подсказващи, че не беше стигнал до статут на претендент. Огъстъс Куин познаваше Куп по-добре, отколкото аз, но бях се возил с него няколко пъти и му имах доверие. Куп даде сигнала, аз отидох до лимузината и се качих.

- Телефонът ти звъня, докато беше там - осведоми ме Куп. - Преди около двайсет минути.

Погледнах дисплея и установих, че Джанет ме беше търсила. Голяма сянка затъмни прозореца и като вдигнах очи, видях Куин, застанал на няколко метра разстояние. Куп му светна с фаровете, а Куин отвори страничната врата и седна при мен.

- Как мина? - попита ме той.

- Горе-долу както очаквах. Не го убедих.

- Какъв ще е следващият ни ход?

Направих знак на Куин да вдигне стъклената преграда към шофьора, за да можем да говорим. Макар да вярвахме на Куп, намирахме се в града на Демео. Нямаше смисъл да го принуждаваме да избира между нас.

- Демео те е забелязал там - казах.

- Да, знам - отговори Куин. - Девет души от неговите бяха обградили мястото.

- И все пак - настоях.

- Според Тони са били там още от полунощ - додаде Куин.

Полунощ! Нищо чудно, че го бяха видели.

- Кой е Тони? - попитах.

- Един от хората на Демео. Накрая се поразприказвахме. Препоръча ми ресторант “Микелис“.

- Сигурно ще те чака там с узи - предположих.

Куин сви рамене.

- Значи Демео не ще да плати. Нищо изненадващо.

- Имаш ли резервен план?

- Трябва да го оберем - заявих.

- Джо Демео.

- Освен ако не те е страх.

- Колко ще му вземеш?

- Двайсет и пет милиона - отвърнах. - А може би и по­вече. Десет за Ади и по два за всеки от нас.

Куин наклони глава встрани.

- Остават повече от десет милиона на масата.

- Ще ни е нужна помощ.

- Навит съм - кимна Куин.

Свалихме преградата и казах на Куп къде да ни закара. Куин попита:

- Куп, да знаеш ресторант на име “Микелис“?

- Знам го - отвърна Куп. - Имат добра пица и келне­рите ти пеят. Сервират един пай, специалитет на заве­дението: със суджук, наденички, кюфтенца и салам. Ако идете там, него си поръчайте.

Завихме зад ъгъла и зърнахме неколцина протестира­щи с лозунги по повод глобалното затопляне.

- Доста слабо посетено - отбелязах.

- Обикновено са повечко - засмя се Куп. - Имат някак­ва графика от петдесетте години, която сочи средните температури. Всеки ден, в който е по-топло в сравнение с графиката им, се събират на този ъгъл да опяват по въ­проса. Но когато времето е наистина хубаво като днес, повечето от тях се изнизват и отиват на плажа.

Натиснах бутона за гласова поща на мобилния си теле­фон и чух крясъка на бившата ми съпруга Джанет “Мръс­ник неден!“ Продължи да сипе обиди на толкова висок тон, та се наложи да отдръпна телефона от ухото си. Куин се разхили, а Куп само поклати глава. Усмихнах се широ­ко. Не че се радвах, задето тя е разстроена, и още по-мал- ко се радвах, че обвинява мен за това, но какво можех да направя, а? Завърши крясъците си с истинско кресчендо и Куин попита:

- Какво толкова ѝ стори, за бога?

- Не влезе в подробности - отговорих, - но се свежда до това, че няма да се омъжи.

- И какво, това лоша новина ли е? - почуди се Куп. - Или добра?

- За мен е лоша, за нея е добра - поясних.

В съзнанието си оставих една от въртящите се чинии да се разбие.