Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Не я искам да се връща.

- Тогава нека го кажа иначе: никога няма да ти прости.

- Не мислиш ли, че в крайна сметка ще ми благодари?

- В никой случай.

Поразмишлявах малко над това.

- Добре - рекох, - пак си струва.

С Лорън прекарахме заедно шест часа. През първия репетирахме репликите ѝ, като ги повтаряхме отново и отново. После поръчах румсървис. Репетирахме още трийсет минути, докато чакахме храната. Обядът прис­тигна, изядохме го и си побъбрихме за живота въобще.

Не можех да повярвам колко много приличаше тя на Катлийн Грей. Лорън нямаше нейната искра, разбира се, нито словесната ѝ дарба, нито вродения ѝ завладяващ чар. Но и у нея имаше нещо специално, нещо в духа на Катлийн.

След обяда, при положение, че тъй и тъй плащах за времето ѝ, а пък тя толкова много напомняше Катлийн Грей, се отдадохме на ленив секс.

А после я пребих яко.

Отново репетирахме репликите ѝ, докато изчаквах появата на отоците. Направих ѝ снимки и взех информа­ция за бившия ѝ. Попитах я има ли някакви предпочита­ния как да стане убийството. Тя каза:

- Две неща. Първо, искам той да страда.

- То се знае, че искаш.

- Чакай - каза тя. - Това наистина ще се случи, нали?

Усмихнах се.

- Какво е второто?

- Искам да го гледам как умира.

Усмихнах се отново.

- Напълно естествено желание.

- Зла ли съм? - попита тя.

Свих рамене.

- Той все някога трябва да умре, нали тъй? Недей да му мислиш чак толкова. Ще е забавно, ще видиш.

Един бърз поглед ми стигаше напълно да забравя за Джо Демео.

Беше събота, няколко часа след срещата ми на гробища­та с Демео. Бях отседнал в луксозен крайбрежен хотел в Санта Моника. И ето че тя почука на вратата.

Жанин.

Първото, което забеляза, беше дебелият плик с пари на ръба на масичката. Взе го и очите ѝ се разшириха, като го отвори и видя стотачките вътре. Погледна ме да се уве­ри, че съм сериозен.

Кимнах.

Тя се рекламираше в “Начинаещи актриси“, интернет сайт за компаньонки, и беше закупила достатъчно прос­транство, за да изложи три предизвикателни снимки и биография, упоменаваща впечатляващите ѝ мерки и скромния ѝ актьорски опит.

В имейлите, които си бяхме разменили, признаваше, че изпитва отчаяна нужда от пари, и аз бях склонил да се разделя с част от моите в замяна на онова, което можеше да се случи при евентуална среща помежду ни.

Когато тя се обади от фоайето, дадох ѝ номера на стая­та си и се почудих - тъй като преди това се бях парил при подобни ситуации - дали момичето в плът и кръв щеше да има някакво сходство със снимките, които бях видял.

Не било нужно да се тревожа. Тя изглеждаше дори по- добре от рекламата си - а това казваше много. В простич­ки джинси и трикотажна блуза, със слушалки на ушите, към които бе закачен изненадващо масивен MP3 плейър, приличаше досущ на колежанка, заради която уважаван професор на драго сърце би жертвал кариерата си.

Застанала пред мен в дневната на ексклузивен бутиков апартамент, един от най-луксозните в Южна Кали­форния, прехапала долната си устна, внезапно ми се видя мъничка и уязвима.

Преди идването ѝ бях отворил френските прозорци към балкона. Лек бриз издуваше тънките завеси в при­чудливи форми, които привлякоха погледа ѝ и оттам го насочиха извън тясното пространство за сядане, ограде­но с парапет от ковано желязо. От мястото ѝ се виждаше кеят на Санта Моника и тя се усмихна замислено на тази гледка, освен ако не бе зърнала нещо друго.

На плажа под нас музикант свиреше на саксофон.

Нечия ослепителна двайсетгодишна дъщеря започна да повдига блузата си нагоре, за да ми достави удоволст­вие, и аз си помислих какво бих сторил на тип като мен, ако това бе моята дъщеря Кимбърли. След като съблече блузата, тя покри гърдите си с ръце и спря.

Попитах я дали има проблем.

Просто не била правила нещо подобно преди, отвърна, и този път го вършела по изключение, та да свърже двата края до момента на големия си пробив. Кимнах ѝ разби­ращо, както се очакваше от мен, а тя разкопча джинсите си, плъзна ги на пода и пристъпи встрани от тях.

Моментално забравих задръжките си по отношение на възрастта ѝ, огледах оценяващо стегнатото ѝ тяло и се чух да казвам, че няма нищо страшно в това, което върши, че много прочути актриси са тръгнали по същия начин.

- Това само доказва колко отдадена си на своята професия - добавих най-безсрамно.

Замислената усмивка отново заигра на устните ѝ и тя се измъкна грациозно от гащичките си.