Джон Локк - Смъртоносни xopa

Около седемдесет процента от приходите ми постъп­ват чрез Сал Бонадело, престъпния бос. Повечето от ос­таналите идват от изпитване на оръжия за армията. Ала ето че в живота ми влезе Виктор Инвалида и ми обеща поръчки едва ли не до края на живота ми, при това тол­кова лесни за изпълнение, че и новак би се справил с тях. Типичните ми обекти бяха известни в обществото хора и често бяха нужни дни на планиране, а понякога и сед­мици. За разлика от тях поръчаните от Виктор убийства можеха да бъдат подготвени и осъществени за часове. Трябваше да внимавам да не прекаля с обмислянето им.

Виктор каза, че Моника не е извършила нищо нередно, и поиска да знае дали това представлява проблем за мен. Отговорих му:

- Очевидно се е провинила в нещо, иначе нямаше да искаш да умре. Това ми стига.

Нещо в забележката ми явно бе докоснало струнка у хитреца с металическия глас, защото той ме подкани:

- По-... под-...робно.

Залових се да обясня.

- Ние, наемните убийци, избягваме да съдим обектите си. В случая с Моника нито съм неин адвокат, нито съ­дия, нито съдебен заседател. Не ми се плаща да преценя виновна ли е или невинна. Плаща ми се да въздам пра­восъдие. Независимо дали поръчителят си ти, Сал, Де­партаментът по вътрешна сигурност или Ватман, стига ми само да знам, че за някого някъде Моника Чайлдърс е виновна в нещо и той я е осъдил на смърт. Работата ми е да изпълня екзекуцията.

Виктор ми каза къде да намеря Моника и как иска тя да умре. Информира ме, че тичала всяка сутрин на за­зоряване и би го правила дори и докато е на почивка в “Амилия Айланд Плантейшън“. Така че Кали причаква­ше Моника край деветата дупка, издокарана в последна мода спортен екип на “Найки“. В допълнение носеше скъ­пи маратонки и часовник-хронометър за бегачи. Когато чу Моника да я приближава, тя се затича към нея, изчи­слила скоростта си така, че да стигне до кръстовището няколко секунди след минаването на Моника през него. Двете жени се забелязаха и си кимнаха. Кали заобиколи ъгъла, ускори и влезе в крачка с Моника.

- Ще възразите ли да потичам с вас? - попита Кали.

Моника стисна устни и се намръщи.

- Както виждате, не съм много бърза.

- Напротив, бърза сте! - възрази Кали. - Трябваше да спринтирам като варен бухал, за да ви настигна!

Моника сбърчи нос.

- Варен бухал? Надявам се, тази фраза не е дошла от действително събитие.

Кали се изкиска.

- О, боже мой. Аз също се надявам!

Моника пусна неволна усмивка.

- Във всеки случай този ритъм ме устройва - продъл­жи Кали. - Плюс, че мразя да тичам сама, особено като не познавам местността.

И това стигаше да се създаде контакт: две много хубави и облечени по модата жени с обща страст към тичането. Представях си ги как бягат плавно по пътя на плантаци­ята и равномерният шум от стъпките им добавя човеш­ки контрапункт към утринните звуци на популацията от птици и насекоми на острова.

Моника стрелна със завист спътничката си.

- Имате съвършени крака! - отбеляза тя.

Кали, сварена малко неподготвена, отвърна:

- Много мило, че го казвате.

Моника ѝ отправи дружелюбна усмивка и каза:

- Модел сте, нали? Току-виж, съм ви намразила люто. - Разсмя се и добави: - В плантацията ли сте отседнали?

- Със съпруга ми пристигнахме снощи - отвърна ѝ Кали.

- Винаги ли тичате толкова рано?

- Всъщност не, но скоро пристигат роднините на мъжа ми, та искам да пробягам няколко километра преди това.

Начинът, по който процеди думите “роднините на мъжа ми“, накара Моника да се усмихне.

- О, господи - рече тя. - Неизбежното зло.

- Именно! - кимна Кали. - Между другото, аз съм Кали Карпентър.

- Здравей, Кали. Аз съм Моника Чайлдърс.

Двете напуснаха територията на курорта и свърнаха вляво по шосе A1A. Моника огледа магистралата и пред­ложи:

- Да избегнем онзи ван. Не му е мястото там.

Кали се съгласи.

Тъкмо се канеха да се отправят в противоположната посока, когато Кали възкликна:

- Боже мой, това е семейството на съпруга ми! - После въздъхна. -Толкова ми беше тичането.

Моника забави крачка.

- Да го направим отново утре.

- Ела с мен! - внезапно предложи Кали с блеснали очи. - Искам да те представя. Ще отнеме само секунда и после ще си продължиш по пътя.

Както го бяхме планирали, Кали хукна напред, без да даде на Моника време да отговори. Моника почти не по­знаваше това момиче и, естествено, не би искала да си прекъсне тичането заради досадни роднини. От друга страна, нямаше да ѝ се ще да изглежда груба, затова раз­читахме, че ще последва Кали до вана.