Джон Локк - Смъртоносни xopa

С изключение на очите. Очите ѝ бяха незасегнати - огромни и изразителни.

Макар на близките да било казано, че Ади и близнач- ката ѝ Мади няма да преживеят първоначалното трети­ране, те учудващо оцелели. Били две обикновени деца, които трябвало да тичат нейде в двор, да играят на гоне­ница или криеница, но понякога съдбата ти отрежда гор­чив хап. Около обед на следващия ден Ади се стабилизи­рала, докато състоянието на Мади се влошило. Колебаела се между живота и смъртта, докато героичен екип се тру­дел над нея и отказвал да допусне тя да умре. Катлийн не била там, но ѝ разказали колко необикновено смело дете била Мади.

Накрая крехкото ѝ тяло я предало. Една сестра казала, че за пръв път видяла конкретен лекар да плаче и кога­то той се разридал, останалите от екипа рухнали. Всич­ки били дълбоко развълнувани от борбеността на двете близначки, на двете храбри ангелчета. Твърдели, че не били виждали никого като тях и не очаквали да видят.

- Искаш ли да видиш рисунката ми? - попита ме Ади.

Погледнах към Катлийн. Тя кимна.

- С удоволствие ще я погледна - отвърнах.

Преди да ми я покаже, Ади държеше да направи някои пояснения.

- Всичките ни снимки с Мади изгоряха в пожара, зато­ва нарисувах портрет на Мади, та новите ми приятели да могат да видят какви бяхме, преди да се изгорим.

Тя ми връчи нарисувано с цветни моливи момичешко лице.

- Това е Мади - каза. - Нали е много красива?

Не можех да се доверя на гласа си, затова само кимнах.

Когато напуснахме отделението, Катлийн ми каза:

- Обичам ги всичките, но Ади е тази, която ме насочи към молитвите.

- Какво ѝ се е случило? - попитах.

Катлийн пое дълбоко въздух, преди да отговори.

- Преди около две седмици къщата на Ади се запали­ла. Родителите ѝ, Грег и Мелани, загинали при пожара, докато се опитвали да спасят живота на момиченцата.

- И Ади е била в състояние да говори за това?

Катлийн кимна.

- Налице е и обаждането на Мелани до 911. Очевидно тя останала блокирана долу. Грег се добрал до детската стая и поставил мокри хавлиени кърпи върху лицата на децата, за да ги поддържа живи до пристигането на по­жарникарите.

- Много умно, че се е сетил за кърпите - отбелязах.

- Ади отначало си помислила, че мокрите кърпи сами долетели в стаята. Когато ѝ обясниха, че майка ѝ ги е хвърлила, лицето ѝ грейна. До този момент си бе мисли­ла, че майка ѝ е избягала.

И двамата останахме мълчаливи известно време.

- Имало е много обич в този брак - промълвих.

- Аз не съм го изживявала лично, но винаги съм вяр­вала, че в течение на един добър брак, особено когато се отнася за децата, съпрузите често извършват спонтанни актове на героизъм, които остават незабелязани за ши­роката общественост.

- А в прекрасния брак, когато единият от съпрузите падне, другият поема щафетата - допълних аз.

Катлийн ми хвърли поглед, който можеше да се раз­тълкува или като любопитен, или като нежен.

- Учудваш ме, Крийд.

- Това са истински малки бомби, съдържат по 490 ка­лории - отбеляза Катлийн Грей.

Погледнах недоверчиво кубчето пилешко.

- Надали са чак толкова - рекох.

- Довери ми се - настоя тя. - Някога работех в тази ве­рига в Чарлстън.

Часът бе 19:45 и седяхме в “Старбъкс“ на ъгъла на Тре­та и Източна шейсет и шеста. И двамата нямахме особен апетит, но Катлийн обяви, че винаги се черпела с мали­нова курабийка след дежурствата си в центъра по изга­ряния. Отхапа от нея.

- Вкусно - похвали я. - Формално погледнато, това е малиново-кайсиева курабийка. - Тя наклони глава встрани и ме изгледа преценяващо. - Сигурен ли си, че не искаш да опиташ една?

Отговорих ѝ, че не искам.

- Има и друга причина да я откажа - добавих.

- Каква друга причина?

- Съкратеното ѝ название е “макак“.

Тя остана втренчена в мен за миг и на устните ѝ заигра лека усмивка. Видях ги да се раздвижват едва забележи­мо, сякаш пресмяташе наум.

- Странна птица си ти - подхвърли тя. - Знаеш си го, нали?

Отпих от кафето си и си отбелязах мислено, че вече познавам три от жените на Кен Чапман, като две от тях ме обявиха за странен в последователни дни. Третата от жените на Чапман беше бившата ми съпруга Джанет и мнението ѝ за мен не подлежеше на ремонт.

Някой отвори външната врата, при което вятърът довя дъждовни капки и температурата падна с десет градуса. Или така поне изглеждаше. Нещо зад нас привлече по­гледа на Катлийн и тя се изкиска.

- Баристата говореше с някого и те сочеше - каза ми. - Май е свързано с кафето ти.