Джон Локк - Смъртоносни xopa

Поразсъждавах над това за момент и реших, че вече разбирам.

- Предпочитам засега да огранича познанството ни до телефона - заявих. - Повярвах ви, че няма да проговори­те. Нещо ми подсказва, че с радост бихте приели изтеза­ния, а дори и смъртта.

- Много... сте... схватлив... господин... Крийд. И така... кога... можете... да... започнете?

Не се притеснявах да говоря свободно по мобилния си телефон. Малкото хора в света, способни да разбият за­щитата му, вече знаеха как си изкарвам прехраната.

- Имам трима клиенти - отвърнах. - Ако ме искате, ще бъдете четвърти по ред. Всеки контакт струва по петде­сет хиляди долара плюс разходите, преведени авансово.

- Мога ли... аз... да реша... как... да станат... атентатите?

- В разумни граници - отговорих.

Виктор ми даде информация за първия обект. После ми сервира условие, с каквото не се бях сблъсквал: ис­каше да говори с жертвата минути преди екзекуцията. Обясних му, че това ще изисква отвличане, което ще ме натовари със сериозно бреме. Означаваше втори участ­ник, повече време и повече излагане. Отказвах до момен­та, в който Виктор предложи да удвои хонорара ми.

Виктор продължи с обяснения как точно иска да го на­правя и защо. И докато говореше с металическия си глас, от който тръпки да те побият, въпреки убеждението си, че съм се сблъсквал вече с най-пагубното и черно зло, което светът може да сътвори, осъзнах как никога не съм срещал толкова отровно създание. Стигнах до мисълта, че би трябвало да изстържа недрата на ада със ситен гре­бен, за да изровя тъй пъклен план като неговия.

Казах му, че ще се заема.

- Преди да се срещнете с тях, трябва да ги видите - каза ми Катлийн Грей, докато ме регистрираше. - Прави се заради децата, за да не се разкрещите пред тях или да отскочите в ужас - добави тя.

Центърът по изгаряния “Уилям и Рандолф Хърст“ към Нюйоркската презвитерианска болница е най-големият и натоварен център по изгаряния в страната, където вся­ка година се лекуват повече от хиляда деца. Научих това сведение и още куп други от брошура във фоайето, дока­то чаках да се появи бившата съпруга на Кен Чапман. Бях ѝ се обадил в службата и обясних, че трябва да се срещ­нем лично, преди да одобря заема ѝ за жилище.

- Дрън-дрън! - отсече тя. - Вие сте онзи от Вътрешна сигурност, дето ми звъня вчера. Хич не си правете труда да отричате, познах ви по гласа.

И все пак Катлийн се съгласи да се види с мен след работа в центъра по изгаряния, където отделяше като до­броволка по два часа от времето си всеки вторник. Пре­веде ме през вратата на фоайето по един дълъг коридор.

- Кое ви накара да работите с жертви на изгаряния? - попитах я.

- След развода исках единствено да се махна от Чарлстън и да си намеря нови приятели, затова се преместих тук и си намерих работа. Ала не познавах никого. Един ден в службата предложиха билети за благотворително събитие и аз взех един, та да има къде да отида с надеж­дата да се запозная с някого.

- И?

- И ето ви вас! - Тя избухна в смях. - Е, вие сте лъжец, то се знае, но поне изглеждате добре. И всичко у вас кре­щи “необвързан мъж!“

Свърнахме вляво и поехме по друг коридор. Към него се включваха няколко коридора и аз се опитвах да запом­ня маршрута, в случай че се наложеше да се връщам сам. Лекари и сестри минаваха и заминаваха с целеустремена походка. Нисичка пълна сестра в светлосиня престилка смигна на Катлийн и млясна като за целувка, като ми­нахме покрай нея. След няколко крачки наведох глава настрани и подхвърлих:

- Бас държа, че има нещо между вас.

- О, я стига! - скастри ме тя.

Аз повдигнах вежди, а тя се разкиска.

- Престанете с това.

Престанах.

- Кое ви кара да мислите, че съм необвързан? - попи­тах я.

- О, моля ви се! - разсмя се тя.

Минахме покрай прозорец. Небето отвън притъмня­ваше и силният вятър свистеше, сякаш атакуваше по-сла­бите места в дограмата. Катлийн бе дошла в болницата с дебело палто, което сега свали и закачи на дървена за­качалка пред вратата на отделението. Натисна някакъв сребрист диск до входа и вратата се отвори.

- Не срещнах никой специален човек на благотвори­телното събитие - каза тя. - Но бях развълнувана от ви­део презентацията. Онази вечер изчетох брошурата от кора до кора и се запалих.

- Значи просто се появихте и ви взеха на работа?

- Да, горе-долу така стана. До този момент животът ми се движеше спираловидно надолу. Изпитвах самосъ­жаление, чувствах се жертва след цялата история с Кен. После срещнах децата с изгаряния и те ми вдъхнаха сми­рение с оптимизма и страстта си да оцелеят.