Джон Локк - Смъртоносни xopa

- Така е.

Не бях равнодушен към обстоятелството, че серви­тьорката продължаваше да чака търпеливо поръчката ми.

- За мен... - Отново прегледах набързо менюто.

- Няма да е зле да е днес по някое време - подхвърли Али.

- Мисля да опитам... паешките рулца - рекох.

- Боже милостиви - измърмори Али.

- Много, много люти - предупреди сервитьорката. - Не препоръчвам.

- Но нали ги има в менюто - възразих. - Значи хората могат да ги поръчват.

- Да, да - отвърна тя и посочи към едър мъж, който седеше сам на суши-бара. - Той вече поръча. Ще сервира на него съвсем скоро.

- Тогава съм сигурен, че няма нищо страшно - усмих­нах ѝ се аз.

Тя кимна и хукна да подаде поръчката.

- Винаги ли сте толкова... - Али затърси дума, предаде се, после опита отново. - Възможно ли е да сте толкова задръстен?

Свих рамене и я погледнах, но тя отклони очи и се пре­стори на заинтересувана от обзавеждането. Заговорих, за да запълня мълчанието:

- Срещахте ли се с Чапман, преди разводът му да е окончателен?

Тя пое дълбоко въздух и изрече бавно:

- Не. Кен беше официално разделен със съпругата си, когато се запознахме.

Пред нас бяха поставени фини чаши от бял порцелан и черни лакирани купички за супа. Взех моята чаша и я наклоних, за да видя не пише ли отдолу “Изработено в Китай“. Не пишеше.

- Колко време се срещахте? - попитах.

Али вдигна очи и се втренчи в мен.

- Бихте ли ми казали пак какво общо имат срещите ми с Кен с националната сигурност?

- Както обясних по телефона, просто изграждаме про­фил - поясних. - В момента господин Чапман е сгоден за жена, чийто бивш съпруг беше оперативен агент на ЦРУ.

Али разшири очи и сведе гласа си до театрален шепот.

- Това противозаконно ли е? - попита и извъртя очи със същата гримаса, която толкова често прави дъщеря ми Кимбърли. Само че при Али тя не бе израз на досада, а на присмех.

- Противозаконно? Не и само по себе си - отвърнах и думите ми прозвучаха превзети дори на самия мен.

- И все пак - каза тя - просто като се е срещал с мен и се е сгодил за друга жена, Кен някак е успял да стане за­плаха за националната сигурност! Може би е редно да се обадя в службата на сенатор Бърд и да бия тревога.

Разговорът не течеше в предвижданата от мен посока. Тя се опитваше да ми се подиграе и успяваше. Също така беше по-умна от мен, а мразя, когато се случи така. Оста­ваше ми да направя само едно: да грабна инициативата. Изиграх си коза, милостиво дарен ми от Бог: втренчих се в деколтето ѝ.

- По времето, когато излизахте с Кен Чапман - обърнах се към циците ѝ, - той бил ли ви е някога?

- Не.

- Сигурна ли сте?

- Разбира се, че съм сигурна!

- Но сте запозната със случая му, нали?

Тя въздъхна.

- Тук горе съм, перверзнико.

Неохотно преместих фокус към лицето ѝ. Али каза:

- Кен сподели с мен обвиненията на Катлийн във фи­зическо насилие скоро след като започнахме да се сре­щаме.

- И?

- И обясни какво се е случило.

Чаках я да продължи.

- Сигурно искате да чуете неговата версия - предпо­ложи.

- Тъкмо затова бих път чак до Чарлстън - отвърнах ѝ.

- А не за паешките рулца?

Усмихнах се и поклатих глава.

- Нито за ротондата на капитолия?

- Колкото и трудно да ви е да го приемете, не.

Сервитьорката ни се приближи, понесла тежък поднос, който остави на портативна стойка. Наля ароматизиран зелен чай в чашите ни и димяща супа мисо в купичките. Али взе бяла керамична лъжичка и разбърка супата си. Аз отпих от чая и мигом бях отвратен от натрапчивия му вкус. Огледах се за нещо, в което да изплюя противната течност, но накрая се предадох и я преглътнах. Направих физиономия, за да демонстрирам какви са чувствата ми към чая. Али отново извъртя очи, като потвърди нещо, което вече знаех за чара си: макар и силно заразен за же­ните, понякога изискваше инкубационен период.

Мобилният ми телефон зазвъня. Погледнах номера и го прибрах в джоба си, където той продължи да звъни.

- Вие сте дразнеща персона - обяви Али. - Казвал ли ви го е някой?

Напомних ѝ, че от нея се очаква да ми разправи верси­ята си за сагата на Кен Чапман. Тя извъртя очи. Въздъхна. Намръщи се. Но накрая заговори.

- Кен бил женен около година - започна Али, - когато установил, че Катлийн е психически нестабилна. Имали спор, крещели си взаимно и той пренощувал в хотел. На следващия ден, когато се прибрал вкъщи да се извини, я заварил окървавена и насинена.

- Твърдял е, че не помни да я е бил?

- Сама си е нанесла побоя.

- Моля?

- Това бил начинът ѝ да се накаже, задето го ядосала.