Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- На мацките май им харесва - отбеляза той. - Сочат те повече и от Уилям Шатнър на конференция на „Стар Трек“.

Въпреки че според мен сочеха Куин, казах:

- Това ми е пробното излизане. До момента върви добре, само ти ми се смя.

- Не съм свикнал още с...как да кажа, пясъчнорусата ти коса.

- Светло кестенява.

- Колко често трябва да се боядисваш?

- Редовно.

- А веждите?

- Нека сменим темата - предложих. - Как е Алисън на­последък?

- Уф. Откъде да знам? Не съм я виждал от години. Как е Катлийн?

- И аз така. Какво стана с Афая?

- Така и не се появи. Един ден, „братовчед“ му излезе в обедна почивка и така и не се върна.

- Някой им е подшушнал?

- Така мисли Дарвин, но няма значение. Заплахата от­мина.

- Как започнахте да излизате с Алисън?

- Кой е казал такова нещо?

- Лу Кели.

Куин се втренчи в мен за миг.

- Щом искаш, наричай го излизане. Продължи само две седмици.

Кимнах и отпих от питието си. Той знаеше, че очаквам да ми каже как с Алисън са стигнали до сексуални отно­шения, след като от него се очакваше да я учи да убива хора. В крайна сметка го направи.

- Тя реши, че след като ти си мъртъв, може аз да я на­ема на високоплатената работа, която ѝ беше обещал. Не я обезкуражих.

- Куче такова.

- Вълк. И така, когато видя, че това няма да се случи, си тръгна.

- И повече не си я чувал?

Куин се засмя.

- Знам. Всеки би си помислил, че би се обадила на чувствителен мъж като мен, ако навън вали или ѝ е тъж- но, нали така?

Усмихнах се, като си го представих.

- А онзи от Синдиката Тексас? - попитах.

- Не се е занимавал с нея, доколкото ми е известно. Мисля, че си имаше достатъчно лични проблеми, докато се установи на власт.

Помълчахме малко, а после аз се изкисках.

- Какво? - попита той.

- Изпълни ли ти любовната си песен във вихъра на страстта си?

- Коя, онази, дето напомня улична котка с астматичен пристъп или пеещия кон?

- Аз помня коня.

Куин я изимитира и привлече вниманието на хората от съседните маси. Смях се както не се бях смял от вре­мето с Катлийн.

Куин каза:

- Алисън наистина беше единствена по рода си.

- Катлийн също - допълних.

Куин кимна.

- И кога искаш да убия годеника ѝ?

Естествено, че не исках Куин да убива годеника на Кат­лийн, но оцених жеста му.

По дяволите, аз самият си бях помислил да го убия, за да съм отново с Катлийн, но както каза Кали, когато обсъждахме оттеглянето от бизнеса, всеки път, щом си го помислех, ми идваше акълът.

С Куин си поръчахме пържолите с макарони със сире­не и трюфели за гарнитура. С вечерята пихме превъзход­но каберне „Оракъл“ 2004 година от лозята на семейство Майнър.

- Ям така само когато съм сам или с някого - казах.

- Точно това трябва да правиш - насърчи ме той. - Про­дължавай така, яж по същия начин и ще си върнеш сили­те, преди да се усетиш.

Бях готов да споделя с Огъстъс колко ми е липсвал, но промених решението си в последната секунда. Не си струваше след всички лъжи, които ми беше наговорил.

- Какво те води във Филаделфия?

- Дойдох да те видя.

Изкриви лицето си по начина, който разпознавах като усмивка.

- Колко мило - зарадва се.

- Хора като нас - допълних - не могат да си позволят да имат много приятели. Харесва ми мисълта, че мога да разчитам на теб и на Кали.

Куин заяви:

- И при мен е така. Трябва да ми платят много, за да убия теб или Кали.

Казано от Куин, това си беше направо комплимент. От друга страна беше страшничко да знам, че този чудови­щен мъж, който би се съгласил да ме убие, ако му предло­жат точната сума, е най-близкият ми приятел.

Хвърлих му един поглед и се загледах в жените, които минаваха по тротоара пред ресторанта, замислих се дали екипът ни от хирурзи е в състояние да направи нещо за страховитите му малформации. Реших, че не.

Куин не беше грозен като Джоузеф Мерик, Човека слон, но Мерик поне беше прекарал две години на този свят като нормално човешко същество, преди по лицето и главата му отново да започнат да се появяват израстъ­ци. Куин беше такъв по рождение и възгледите му за све­та се бяха формирали в отговор на реакцията на околни­те към него.

Лекарите не бяха достигнали до съгласие относно про­изхода на заболяването му, но преобладаващото мнение сочеше към синдром на Протей, толкова рядко срещан, че в света имаше документирани по-малко от сто случая.

Протей би обяснил деформациите върху едната поло­вина на лицето и главата на Куин, но в никой от позна­тите случаи не се срещаше разноцветното набраздяване, което покриваше лявата част на лицето и врата му. Не беше кожно заболяване и кожата му не излъчваше ми­ризма, така че една от теориите твърдеше, че петното е огромен цветен родилен белег.