Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Ако Куин ми беше казал, че Алисън е мъртва и зарове­на някъде или че си е намерила гадже и е сменила името си или ми беше дал някакво правдоподобно обяснение за местонахождението ѝ, можех да накарам Лу да го прове­ри. Куин изрече поредица от грешни неща.

Призна, че се е срещал с Алисън. Каза също и че тя си тръгнала след две седмици и му повярвах. Но аз бях пове­рил нейната безопасност в ръцете му и независимо дали тя искаше да има нещо общо с него или не, той би знаел къде се намира през всичките тези три години.

Той все още би я пазил и така щеше да е до края на жи­вота ѝ, защото това бе последната ми молба и защото аз бих сторил същото при разменени роли. Така сме устрое­ни. Не губим следите на хората, които пазим, точка. Ето защо твърдението му, че не е чувал нищо за нея от три години беше абсурдно.

Предполагах, че след като е бил отхвърлен, Куин я е последвал и се е опитал да си я върне. Вероятно тя се е възпротивила и той я е отвлякъл. Сигурно си е предста­вял, че както в „Красавицата и Звяра“ тя постепенно ще го заобича. Само че действието в „Красавицата и Звяра“ се развива във време, когато жените са имали много по-ма- лък избор.

Освен това е приказка.

А Огъстъс Куин беше чудовище в истинския живот.

Куин зави наляво по Кланси и както го следвах, хвър­лих поглед към спретнатата квадратна кутия с прев­ключвател, от която зависеше животът на Огъстъс Куин.

Трябваше ли да го убивам?

Можех да се преструвам, че не знам за Алисън и да се надявам, че ще я пусне някой ден. Но аз познавах Куин достатъчно добре, за да знам, че единственият начин да я освободи е да я убие. Което вероятно нямаше да се слу­чи, защото като негова пленница, тя съчетаваше всичко, което той искаше от една жена: да е раболепна, вярна, винаги на разположение, и благодарна, че се е прибрал. Имам предвид, че той държеше ключа към оцеляването ѝ. Ако не се появеше, тя щеше да умре от глад, ето защо със сигурност чувстваше облекчение и благодарност от завръщането му в склада.

Не исках да убивам Огъстъс. Бяхме работили заедно толкова дълго, че почти не можех да си представя да пре­следвам лошите без него. От всичките ми наемни убий­ци Куин и Кали бяха единствените, на които поверявах живота си. До определен момент. Трябваше да спася Алисън, а това не можеше да се случи, ако Куин е жив. Виждал съм склада му и предполагах в коя стая я дър­жи, беше практически недостъпна за проникване. Щеше да ми отнеме доста време да измъкна жената независимо дали през стоманената врата или през подсилената сте­на, на която беше монтирана.

Ако успеех да разсея Куин за достатъчно дълго време, че да вляза в склада и да освободя Алисън, той щеше да издигне в мисия на живота си убийството и на двама ни. Аз самият вероятно можех да се справя с Огъстъс или поне да запазя предимството си пред него. Ако трябва­ше да пазя Алисън обаче, тя щеше много да ме забави. Щяхме да се превърнем в безпомощни мишени за човек с убийствените способности на Куин. Нямаше смисъл да рискувам живота на Алисън, щом Куин щеше да ни пре­следва и да ни убие в крайна сметка.

Куин спря на червен светофар на Кланси и Олмстед. Виждах чудовищния му силует, осветен от фаровете на колите срещу нас. Зачудих се дали е заподозрял, че знам за Алисън. Ако е така, дали вече планираше смъртта ми?

Въздъхнах. В крайна сметка всичко се свеждаше до едно: Алисън беше невинна. Намираше се в плен заради моето решение да му я поверя. Това ме правеше отгово­рен към нея, а аз приемах отговорностите си сериозно. Винаги. Освен това не ми харесваше мисълта, че е пре­карала всичките тези години, подчинена на мечешкото отношение на Куин. Това беше опасният недостатък на героизма, за който говореше Надин, неспособността ми да остана безучастен. Просто не можех да пренебрегна положението на Алисън, колкото и да ми се искаше. А Куин никога нямаше да я пусне.

Светна зелено и Куин вдигна крак от спирачката. Щом го направи, лампичката на спирачката изгасна и колата тръгна напред. Сложих палец на превключвателя, щрак­нах и го последвах.

Може би трябваше да изчакам. Да оправим проститут­ките, да прекараме страхотна нощ, а може би след това да поговорим с него за Алисън.

Но какво бихме си казали? Дори и да се съгласеше да я освободи, а аз да простя и забравя, проблемът с оти­ването ѝ в полицията оставаше. Куин не би допуснал да го разследват. Или щеше да се самоубие, или да загине в престрелка, убивайки десетина души от специалния от­ряд.