Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Нямаше как да го избегна. Огъстъс трябваше да умре.

Но налагаше ли се да умре точно сега?

Вече изяде последното си ястие, защо да не го оставя да се отдаде на наслада с първокласните курви? Би било подаръкът ми към него в името на старото време. Можех да го убия винаги след това и дори да измисля по-кротък начин да премахна приятеля си от този свят.

Колкото повече го обмислях, толкова повече се убеж­давах, че точно това трябва да направя. Да започна с пъ­лен набор приятни моменти. След това да го инжекти­рам смъртоносно със спринцовката си, преди усмивката да е изчезнала от лицето му. Докато чаках подходящия момент, дори можех да поопозная Божествена.

Нощта беше ясна, отправихме се на изток под плътния балдахин от звезди, които ми се сториха толкова ярки, че сигурно можех да шофирам на тяхната светлина, ако изгася фаровете. Помислих си, че Катлийн и Ади са едва на сто и петдесет километра оттук и почувствах връзката с тях, чудех се дали и те се взират в същото небе.

Поклатих глава. Кого заблуждавах? Не бях готов да легна с никого, още по-малко с курва на име Божествена. Освен това щом съзреш девойка в беда, спасяваш я. Това е правило номер едно в наръчника на героя, без изклю­чения. Отпуснах педала на газта и Огъстъс се отдалечи на петдесетина метра от мен. После завих рязко наляво. В този момент щракнах ключа на детонаторната кутия и взривих най-добрия си приятел Огъстъс Куин, пратих го в ада.

Влязох в пресечката от другата страна и минах с кола­та да преценя работата си. Приятелят ми беше вече на по-спокойно място и да, точно ада имам предвид. Защото адът е пикник в сравнение с тормоза в живота на Куин.

Отминах още две пресечки и взех Кали. Тя ме прегър­на силно и каза:

- Толкова се радвам да те видя.

- И аз, искаше ми се само обстоятелствата да бяха по-добри.

- На мен ми се искаше да се видим, преди това да се случи - отвърна тя, - но беше прав, щеше да е твърде ри­сковано.

Тя седна на седалката си и включих на скорост.

- Чух експлозията - продължи тя, - предполагам, че всичко е минало според плана.

- Да.

- Ами добре.

Тя се умълча, докато карах към центъра. Предвид че знаех мястото на експлозията, успях да избегна полицей­ските коли и линейките, пътуващи натам. Щом отминах­ме, обърнах се към Кали и видях, че гледа втренчено на­пред с празен поглед.

- Добре ли си? - попитах.

Устната ѝ потрепери. Когато заговори, гласът ѝ звуче­ше глух, сякаш идваше от много далече.

- Чувствам се мръсна - обясни. Обърна се към мен, до­като карах. - Дори не мога да си представя как се чувст­ваш ти.

- Не - отроних. - Вероятно не можеш.

Повечето хора биха предположили, че с Кали сме хладнокръвни убийци. Но ние не сме убийци, а ликвида­тори. Може и да звучи дребнаво, но за мен разликата е в това, че не изпитваме удоволствие от убиването. За нас то е работа, като да продаваш сладолед или да доставяш по­щата. Не се обвързваш емоционално със сладоледа, нито с пощата. Само загребваш или доставяш. Но и двамата с Кали бяхме приятели на Куин и въпреки че аз го позна­вах много по-отдавна от нея, той беше заслужил довери­ето ѝ по всички възможни начини.

Докато не се случи това с Алисън.

Замислих се за последствията, които можех да изпи­там след убиването на Огъстъс и несъзнателно докоснах гърдите си. Нямаше болка и това беше добре. Никой от симптомите не се беше проявил по време на терапията с Надин, но след всичко, през което бях преминал, сигурно в съзнанието ми завинаги щеше да остане капка съмнение за всяко отнемане на живот.

За момента всичко беше наред. Надин ми помогна да осъзная, че всичко опира до степента. Всеки има някак­ва вина, но тя невинаги може да бъде окачествена като престъпление. А и всеки преценява по различен начин кое заслужава смъртно наказание.

Според Надин в моя случай убийството трябва да е от полза и за жертвата, и за обществото. Например убий­ството на Роби не беше проблем за мен, тъй като Кали го беше ранила смъртоносно. В този случай направих добро на жертвата. Като убивам терористи в името на националната сигурност, помагам на обществото.

Докато подготвях убийството на Куин, попитах Надин дали бих могъл да убия Тара Сийгъл. Тя отговори:

- Би могъл да убиеш Тара, без да ти мигне окото, стига това да беше добре за нея или за обществото. Ако Тара се беше обърнала срещу Вътрешна сигурност или беше нарушила моралния ти кодекс, като заплаши Катлийн или Ади, нямаше да изпиташ и намек за психосомати- чен ефект. Ето защо Кали не се е поколебала да стреля. Тя е възприемала Тара като сериозна заплаха за живота си с Ева. Но в онзи момент ти не си бил убеден, че това е така. Когато Кали е стреляла, още си обмислял как да уговориш Тара. Когато Кали е поела инициативата в свои ръце, съзнанието ти го е възприело като безчувствено убийство.