Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Какво видя?

- Двама души, които правеха секс за одобряване.

- Жени - заключи Кали. - Какво да ги правиш...

- Ами при теб? - попитах. - Как беше първият ти път с клиент?

- С риск да изглеждам дребнава, аз не бях автентична курва.

Бормашината накрая проби стената. Завъртях бургия­та в обратна посока и я извадих, дупката беше по-малка от един сантиметър. Свих длани от двете ѝ страни и из­виках:

- Алисън!

После сложих ухото си там и чух нещо приглушено, което звучеше, сякаш някой повтаря буквата М отново и отново.

- Да - обърнах се към Кали.

- Какво да?

- Май наистина ставаш дребнава, като уточняваш, че не си била автентична курва.

- Целуни ми задника.

- Ще се радвам. А докато сме на тази тема...

- За задника ми?

- За клиенти. Случвало ли ти се е някой да проявява насилие?

- Веднъж един симпатичен възрастен господин се на­слади на компанията ми за около четири минути, а след това смаза тила ми с метален бокс и ме обра.

- Виждаш ли, това е проблемът с цивилните. Те са емо­ционални, непредсказуеми и ти налитат все от погрешни ъгли. Между другото, Алисън е жива. Устата ѝ е залепена.

- Е, това е добра новина. След колко време ще сме въ­тре?

- Нека се изразя така. Вечеряла ли си?

- Аз не ям много.

- Имаш късмет значи.

Започнах да пробивам втората дупка.

Когато бургията започна да пуши, спрях за няколко мину­ти, за да я оставя да изстине. Кали веднага се възползва от възможността да попита:

- Първия път, когато изложи живота си на опасност?

- Какво за него?

- На колко години беше?

Замислих се за миг.

- На десет.

- Рано си се отракал - подхвърли тя.

Точно бях завършил четвърти клас. През лятната ва­канция дядо ми ме заведе на екскурзия по хълмовете на Колорадо. Прекарахме втората нощ в малко бунгало в един крайпътен къмпинг, станах рано на сутринта и из­лязох да се разходя. Бях изминал може би пет километра, когато забелязах, че всички борове си приличат ужасно. Спрях, бавно се обърнах в обратната посока и започнах да търся пътека. Не я намерих. Не бях съвсем уплашен, но не бях и голям куражлия. Затворих очи и направих стъпка в посоката, която предполагах, че ще ме отведе обратно в къмпинга. Не, оказа се, че съм стъпил твърде високо. Направих крачка в обратната посока. Малко по-ниско. Странно е, но понякога можеш да усетиш нещата със за­творени очи по-добре, отколкото като гледаш.

Бургията се беше охладила достатъчно, че да се заема със стената. Захванах се с ентусиазъм. Докато работех, си мислех за онази сутрин преди трийсет години, когато се загубих сред хълмовете на Колорадо.

Връщането ми отне два пъти повече време, движех се по заобиколен маршрут и се озовах от другата страна на къмпинга. Имаше заграждение за добитък, което не бях забелязал предната вечер и два дръгливи коня пасяха от рядката трева. Едно едро хлапе с ягодовочервена коса и лунички ме видя да се приближавам откъм гората. Посо­чи оградата и се изкикоти с онзи смях, типичен за мал­ките гаменчета. Беше по-голям и по-едър от мен и не ис­ках да се разправям с него. Освен това умирах от жажда и исках да успокоя дядо, че съм добре. Въпреки това погле­днах в посоката, която ми показваше хлапето.

Нещо се движеше върху оградата. Приближих се да погледна какво е и видях, че малкото копеле беше зака­чило там костенурка. Беше я наместил така, че черупката ѝ беше забучена на оградата от долната страна, а главата и краката се движеха във всички посоки. Костенурката не спираше да размахва крака ужасено, в опит да докосне твърда повърхност. Явно хлапето възнамеряваше да ос­тави костенурката да умре, независимо дали от жажда, умора или дори да се опече жива с напредването на деня. Не го беше грижа, струваше му се забавно. Продължава­ше да се хили и ми посочи оградата зад мен, където съ­зрях още десетина безжизнени костенурки, набучени по оградата като спортни трофеи.

Кали попита:

- Какво направи?

Онази сутрин в Колорадо, след като едрото момче с ягодовата коса ми показа гробището си от костенурки, извадих от джоба си сребърния долар, който носех през всичките тези години и го хвърлих във въздуха. Полетя може би на шест метра височина, преди да се понесе на­долу. Когато убиецът на костенурки вдигна поглед, за да хване монетата ми, аз го ударих по главата, юмрукът ми се заби в челюстта му - както дядо ме беше научил кога­то замахнах, вложих в удара всичките си сили. Бичето и сребърния долар се приземиха едновременно. Спасих живата костенурка, свалих мъртвите от оградата и ос­тавих хлапето с ягодовата коса да лежи на земята и да подритва с крака точно както костенурката преди това.