Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Опитвам се да не съм съдник - отговори Надин.

- Здрасти, Сал - казах.

- Какво? Откъде имате този номер?

- Чуй гласа ми. Знаеш кой се обажда.

- Мамка му!

- Имаш ли работа за мен?

От другата страна на линията настъпи мъртвешка ти­шина и буквално чувах как се завъртат колелцата в мо­зъка му.

- К’во е това... как му се вика... запис? Някой се прави на много умен? Иска да се шегува с мен?

- Аз съм, Крийд.

- Глупости.

- Давай - предложих, - питай нещо, което само аз знам.

- Мамка му, наистина си ти.

- Нищо не ме попита.

- Само ти ги говориш такива. Боже, шибаният люби­тел на таваните се върна от гроба.

После явно му хрумна нещо и каза:

- Искам си парите... как му се вика... за венеца за по­гребението.

Засмях се.

- Приспадни си ги от следващата задача.

- Не си мисли, че няма да го направя. Че кой тогава беше умрелият, дето мина за теб? И къде беше ти, по дя­волите?

- Нали знаеш как са тези неща. Секретно е.

- А ония кретени от правителството се чудят защо имам... как му се вика... проблем с доверието.

- Е, имаш ли работа за мен или не?

- Мога да ти дам десет задачи.

- Дай ми една за начало. Не съм си върнал силите на­пълно.

- Което означава, че още си най-добрият, дето съм виждал.

- Спри - прекъснах го, - изчервявам се.

- Искаш нещо лесно? - отвърна той. - Ето нещо, дето щях сам да си го свърша.

- Какво, някое момиченце скаут е пропуснало да ти до­несе бисквити?

- След толкова години още се правиш на умник - отбе­ляза Сал.

- Не знаех, че умниците се обаждат на други умници.

- Книга мога да напиша за нещата, дето не ги знаеш. Искаш ли лесната задачка или не?

- Сезам, отвори се.

- К’ви ги дрънкаш, по дяволите?

- Дай ми първо лесната работа. После ще говорим за другите.

- Браво, знам си аз човека.

- Е - попитах, - кое е толкова лесно?

- Нещастникът иска да умре.

Не познавах нещастника, но разбирах какво му е.

- Кали. Аз съм.

Настъпи кратко мълчание, последвано от бурни въз­гласи от другата страна на линията.

- О, боже мой, мили боже! О БОЖЕ МОЙ! - пищеше Кали.

- Върнах се.

- О, Донован. Слава богу.

Отговорих на цял куп въпроси, сякаш ги отмятахме по списък, а накрая се уговорихме кога ще вечеряме заедно.

- Чакам с нетърпение да се запозная с Ева - казах.

Тя се засмя.

- Може и да станеш свидетел на момичешки гей из­пълнения. Ще го понесеш ли?

- Чакай да си помисля. Да.

- Страхотно, нямам търпение да ви запозная. Разбра ли? Вече е водещ изпълнител.

- Не съм се съмнявал нито за миг, че ще го постигне. А ето го и важният въпрос: каза ли ѝ с какво се занимаваш?

- Разбира се. Декоратор съм, имам първокласна кли­ентела.

- И ти се налага често да пътуваш по работа.

- Точно така.

Помълчахме за миг.

- Как се справяш с експлозивите?

- Прилично. Защо, да не би вече да имаш работа за мен?

- Да.

Обясних ѝ какво трябва да направи, а тя ми зададе ня­колко въпроса. Когато ѝ казах каквото я интересуваше, отново настъпи мълчание.

- Мислила ли си да се откажеш? - попитах.

- Всеки ден. Но после ми идва акълът. А ти?

- И аз така.

С Кали много си приличаме. И двамата сме убедени, че убийствата, които извършваме за правителството, са необходимост и обичаме опасностите. В същото време и двамата копнеем за нормален живот някой ден, заобико­лени от хора, които ни обичат.

А да, и двамата обичаме красивите жени.

- Радвам се, че се върна, Донован. Мислех, че съм те загубила. Нямам търпение да те видя.

Затворих телефона точно когато Лу влезе в кабинета ми с папка.

- Вече сме отигравали това - казах.

- Резултатът беше различен - отвърна Лу.

- Значи няма проблем с новото гадже?

- Същински скаут. Съжалявам, Конър.

Втренчих се пред себе си.

- Така е по-добре - изрекох. - И още нещо, Лу.

Той вдигна поглед към мен.

- Спри да ме наричаш Конър. Крийд ми отива.

Той се намръщи.

- На Дарвин няма да му хареса.

- Начукай му го на Дарвин.

- Винаги е налице такава възможност. - Лу ме погледна още по-угрижено. - А хората на Тара? Не се ли притесня­ваш, че може да погнат Катлийн?

- Защо да го правят? Ние вече не сме заедно.

- Ами ако Катлийн разбере, че Донован Крийд се мотае наоколо?

- Няма причина да разбере. А дори и да се случи, може да е просто съвпадение на имената. Нося контактни лещи, така че няма друго освен ръста, по което може да ме разпознае.

- Да си призная, изобщо не ми хареса името Конър Пайн.

- Все пак запази личната карта, в случай че името ми потрябва в някоя работа.