Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Надин заговори първа.

- Колко мило, че използвахте тази възможност да му го съобщите.

- Никой не го е заслужавал повече - заяви Моника. - Обзалагам се, че в момента годеникът ѝ я чука и тя про­изнася името му.

Хуго поклати глава. Виктор сведе поглед от срам. Мо­ника продължаваше да ме гледа самодоволно, а аз си по­мислих, че отмъщението много ѝ отиваше. Вероятно ни­кога не е изглеждала по-красива.

Искаше ми се да закрещя, но осъзнах, че се усмихвам. Все пак трябва да се усмихваме, нали така? През послед­ната седмица разбрах, че съм пропуснал три години от живота си, загубил съм лицето и името си. А сега, след като чух, че вероятно съм загубил и любовта на живота си, какво друго можех да направя?

Моника попита с насмешка:

- Е, какво е да знаеш, че някой друг живее живота ти? Мъж, който в този миг шиба любовницата ти, харчи ми­лионите ти и отглежда момиченцето ти?

- Какво е да знам ли? - промълвих.

Като че ли съм вързан на позорния стълб, помислих си. Но казах нещо съвсем различно:

- Знам, че благодаря на Бог.

- Какво?

- Без значение от силната ми обич към Катлийн и Ади, не мога да живея такъв живот. Доктор Крауч ми помог­на да разбера това през последната седмица и чутото ме улеснява още повече да се откажа от тях. Радвам се, че са открили човек, който е заел мястото ми.

- Глупости - каза тя.

- Ще ми липсва сексът - добавих. - И Ади.

- А парите?

Изсмях се.

- Имам достатъчно, а и винаги мога да спечеля още.

- Твърдиш, че това положение те устройва? - попита Моника.

- Така е - обади се Надин, - въпреки че не бих избрала точно вас или този момент, за да му кажа за Катлийн.

- Аз пък мисля, че това е блъф - не се отказваше тя. - Убедена съм, че го нараних повече, отколкото той мен.

- Аз пък съм убеден, че изглеждаш забележително - казах ѝ.

- Какво?

- Всичко у теб ми харесва. Имаш страхотно телце и се обзалагам, че си истинска тигрица в леглото.

Лицето ѝ пламна като въглен.

- От коя адска дупка си изпълзял, че да лееш такава жлъч към мен?

- Ти какво очакваш? Не са ме обслужвали от три годи­ни. Идваш ми тук с валсова стъпка и панталони тип „виж ми стегнатия задник“.

- Как смееш?

Свих рамене.

- От добра дума няма да ти опадат зъбите.

- Какво означава това, по дяволите? - просъска Мони­ка и изфуча навън, преди да съм успял да отговоря.

- Май е по-добре да я догониш - обърнах се към Хуго. - Няма да е особено доволна, когато охраната я притисне до стената.

Той тръгна, а Виктор каза:

- Всичко... беше... заради... теб.

- Кое?

- Експери... ментът.

- Експериментът - повторих.

- Искахме... да видим... докъде... можеш... да... стигнеш.

Замислих се за седемте заема, които Виктор беше на­карал Кали да раздаде на четири двойки и други трима души, заеми, които представляваха живота на единайсет души и седемстотин хиляди долара - отпуснати заеми и отнети животи само заради облог между две джуджета.

- Накара ме да убия тези хора, за да видиш докога ще издържа? Защо?

- Гледал... ли си... онзи... филм... „Смяна... на местата“?

- Да...

- Ние... с Хуго... се... обзаложихме.

- Кой спечели?

- Той.

Погледнах го безизразно.

- Колко спечели?

- Също... като... във... филма.

- Един долар?

- Да... но е... важен... принципът.

Хуго се поклони, бръкна в джоба си и извади монета от един долар, вдигна я и изпълни някакъв странен танц на победата.

Виктор обясни:

- Много... е горд... че победи.

С Надин се спогледахме.

- Мисля, че приключихме - заяви тя.

Когато в стаята останахме само двамата с нея, попитах.

- Кога щеше да ми кажеш?

- Подготвях се.

- С Лу ме оставихте с впечатлението, че всичко с Кат­лийн и Ади е наред.

Тя се загледа в мен, преди да заговори.

- Искаш ли да чуеш истината?

- Подразни ме. После можем да се върнем към глу­постите.

- Доктор Хауърд помоли да не казваме нищо, което може да попречи на възстановяването ти.

- Тя е сгодена - казах.

- Така е.

След всичко останало това ми дойде в повече.

- Предполагам, че Катлийн го е понесла доста тежко - продължих. - Ади също.

- Катлийн имаше пълните основания да вярва, че си мъртъв. Не забравяй, че присъства на погребението ти.

- Изглеждаше ли съкрушена? - попитах.

- Не бях там, но разбрах, че го е приела тежко.

- Дали е насрочила дата?

- Подобни разговори не са полезни, не мислиш ли?

- Искаш ли да знаеш какво мисля всъщност?

- Да - отвърна тя, - все пак това ми е работата.

- Знам, че тя иска да бъде омъжена, а със сигурност е добре и за Ади. Но ми се струва доста прибързано от ней­на страна. Не си ли съгласна?