Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Хуго влезе с доста привлекателна жена, която ми се стори позната.

- Крийд - поздрави ме той.

- Здрасти, Хуго. Напоследък ми казват Конър Пейн.

Огледах жената до него. Знаех, че ще се сетя коя е.

Имаше руса коса до раменете. Очите ѝ бяха с различен цвят от последния път когато я бях видял, но бяха дълбо­ко разположени и изразителни.

- Мамка му! - ахнах. - Моника Чайлдърс! Мислех ви за мъртва.

- Бих искала вие да сте мъртъв - отвърна тя, - но се утешавам с мисълта, че ще страдате.

- И аз се радвам да се видим - казах.

Обърнах се към прикования в инвалидна количка бивш свой работодател.

- Виктор, ти ми каза, че Фатхи са чукали Моника до смърт.

Тя го изгледа строго.

- Това... беше... прикритие - отвърна той.

Обърнах се към жената.

- Моника, имаш основание да ме мразиш, но наистина се радвам, че си жива.

- Да ти го начукам.

- Страхотно предложение, но вече съм ангажиран.

- Сериозно? И как му е името?

- Ти си малка нахалница - рекох ѝ.

- А ти се опита да ме убиеш.

- Какво става тук, Виктор? - пожелах да се осведомя.

Виктор кимна към Хуго и той заговори.

- Моника беше омъжена за Бакстър Чайлдърс, хирур­гът, който осакатил Виктор и го оставил парализиран.

- Спомням си - казах.

- Моника срещна Виктор по време на процеса. Те про­дължиха да се чуват от време на време. Бакстър изневе­ряваше непрестанно и беше истинско говедо - разказа Хуго. Погледна Моника и вдигна ръце, сякаш я молеше да продължи. Тя го направи.

- Не че ми пукаше - обърна се тя към мен, - но знаех, че ми изневерява от години. Простих му два пъти. После отворих сърцето си към друг мъж и се влюбих. По време на процеса споделях информация с хората на Виктор, а те ми отговаряха. Открих, че Бакстър има дете от една от младите си любовници. Беше решил да се разведе с мен и да се ожени за нея. Можех да преживея протяжен развод или да видя как го прибират за убийството ми.

- И се спря на второто.

Моника присви очи и веждите ѝ добиха формата на разперените криле на хищна птица.

- Виктор обеща да се погрижи за всичко - обърна се с лице към него. - Пропусна да споменеш, че ще бъда удря­на и убита.

Виктор направи физиономия.

- Бях... убеден... че ще... живееш, а ако... не... доктор... Чайлдърс... щеше... да загуби... и жена си... и делото.

Намесих се.

- Значи в един момент излизаш да тичаш на остров Амилия, а аз те отвличам. Съвсем скоро си при любовни­ка си и се наслаждаваш на отмъщението си.

- Нека не се отклоняваме от темата - прекъсна ме тя. - Ти ме преби, инжектира ми смъртоносна отрова, изрита ме от бус в движение и ме остави да умра.

Погледнах зад нея и видях доктор Надин Крауч да се държи за главата с две ръце.

- Да му турим пепел, а? - предложих.

Хуго даде своето обяснение.

- Ти уби Моника, нашите хора я съживиха, тя живее в плантация в Коста Рика, а на Бакстър му предстои присъ­да от двайсет години затвор до доживотна.

- Всичко е... добре... когато... завършва... добре - заяви Виктор.

- Можеше да ме измъкнеш от страната - процеди Мо- ника, - не беше нужно да го пращаш да ме убива.

- Правили... сме го... много... пъти - възрази Виктор.

- Да бе. Пробва си противоотровата на мен. С един куршум - два заека.

- Но сега си щастлива - изтъкнах.

- Вземи се гръмни - сряза ме тя. - Преживях три опе­рации, за да ми оправят ухото. Беше крайно болезнено.

- Все обръщаш нещата от лошата страна - възмутих се. После попитах Виктор: - Тя винаги ли е такава?

- До... колкото... я познавам.

- Майната и на двама ви - ядоса се Моника.

Доктор Крауч се намеси.

- Моника, искам да ви благодаря, за това че дойдохте. Въпреки че за вас вероятно е трудно да си представите или не ви е грижа, но присъствието ви тук беше от из­ключително значение.

- Дойдох единствено, за да мога да погледна това копе­ле в лицето и да му кажа за Катлийн.

- Какво за нея? - попитах.

Погледът на Моника доби ледено изражение. Ъгъл­четата на устните ѝ се извиха в самодоволна усмивка. Имаше вид, сякаш е репетирала този момент много пъти. Мисля, че искаше да каже много повече, но промени ре­шението си в последния миг, защото колкото по-бързо го изречеше, толкова по-скоро щеше да ме нарани. Беше пътувала чак от Коста Рика за това, така че изчаках да събере достатъчно жлъч в тона си. Щом се почувства го­това, тя вдигна предизвикателно брадичката си и изрече отровните си думи:

- Катлийн е сгодена.

Сърцето ми пропадна в бездънна яма от думите на Мо­ника. Примигнах и насилих мозъка си да осмисли чу­тото. Започна ужасно да ми се гади, както когато не можеш да спреш да повръщаш. Знаеш, че ако успееш, ще се по­чувстваш по-добре, но тялото ти не ти се подчинява. Поех дълбоко дъх. Трябваше да си остана в кома. Всичко това ми дойде в повече, отколкото можех да понеса отведнъж. Кога­то издишах, усетих, че и волята ми за живот си отиде с дъха.