Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Това е нелепо - възпротивих се. - Тя не знае... не зна­еше нищо.

- Познаваше Сал Бонадело - прекъсна ме Лу - и Вик­тор.

- И?

- Знаеше също... или си мислеше, че знае, че работиш за Вътрешна сигурност.

- Започнала е да се обажда тук-там?

- Да.

- И?

- Удари на камък. И това не ѝ хареса.

В ъгълчетата на устните ми се прокрадна лека усмивка на гордост.

Лу забеляза и каза:

- Да, знам. Но тя се свърза с пресата и започна да на­стоява за разследване.

- О, мамка му.

- Точно така. Затова Дарвин измисли фалшива мисия и предостави достатъчна част от трупа на Хари, за да убе­ди всички, че си мъртъв.

Сърцето ми се сви.

Попитах:

- Това се е случило преди повече от три години и отто­гава никой не е променил версията пред Катлийн?

Лу не отговори.

- А Кимбърли и Ади - присъстваха ли на погребението ми?

- Съжалявам, Донован - промълви Лу.

Надин се приближи и утешително хвана ръката ми.

- По начина, по който го представиха пред мен, това беше единственият начин Катлийн и Ади да бъдат защи­тени - обясни тя.

- Да не говорим за Сензорни ресурси - добавих.

- Това също - съгласи се Лу.

Прехвърлих всичко в ума си за няколко минути в опит да намеря някакво решение. Разбира се, че е трябвало да ме убият. На тяхно място и аз бих постъпил така. Добре, значи съм загубил три години. Няма проблем. Вече се бях върнал от мъртвите. Можех да убия приятелите на Тара, преди да разберат, че съм жив, а след това да споде­ля добрите новини с близките си. Надин би била полез­на в този момент. Щях да разкажа всичко на Катлийн и Кимбърли, да направя пълни признания. После щях да се оттегля. Можеше да се получи, беше логично. Още имах шанс да спася връзката си с Катлийн.

- Как умрях? - попитах.

- Моля? - учуди се Надин.

- Трупът на Хари не би заблудил онези, които ме по­знават добре. Не може да са им казали, че съм получил инфаркт.

Лу въздъхна.

- Звучи много по-страшно изречено на глас - бавеше се той.

Аз чаках.

- О, боже, Донован! - възкликна Лу. - Хари беше хвър­лен отвисоко.

Известно време всички мълчахме. Не беше нужно да говорим. Изражението на Надин беше красноречиво.

- Хубавото е - заговорих, - че изглеждам като филмова звезда.

Надин се изненада.

- Приемате това ужасно добре. Сигурен ли сте, че осъз­навате сложността на положението?

- Простете за каламбура, но се опитвам да го приема с каменно лице.

- Той посреща страховете си - намеси се Лу, - като се преструва на смел.

- Е - каза Надин, като бързо се усмихна, - струва ми се, че е време да се изправим пред фактите.

Отвърнах на усмивката ѝ.

- Добра реплика - похвалих я. - Като за психиатър де.

- Можем да започнем с новото ви име.

Това изтри усмивката от лицето ми.

- Моето какво?

- Конър Пейн - произнесе Лу.

- Име на женчо.

- Сърди се на Дарвин - оправда се той. - Все пак е по-до- бро от предишното, което ти даде.

- Козмо Бърлап?

Лу се изкиска.

Надин попита:

- Сега ми хрумна, но какво ще кажете за банковите си сметки, инвестициите, документи и така нататък?

- Всичко е на истинското ми име.

- Истинското ви име. Значи Донован Крийд...

- Беше третото ми име.

- Вие сте побъркани хора! - ахна Надин.

- Това ли е професионалното ви заключение?

- Не се занасяйте с мен - тросна се тя.

Влезе доктор Хауърд и инжектира нещо в системата ми.

- Да не би да ми сложихте успокоително?

- Дойде ви в повече днес - отговори той.

- Ще ми позволите ли поне да се опитам да ходя...

Той въздъхна.

- Естествената реакция при тези състояния е да се оп­итате веднага да наваксате изгубеното време. Нещата обаче са много по-сложни. Имало е причина мозъкът ви да се изключи и трябва да разберем каква е, за да не поз­воляваме да се случи отново. През това време се отпус­нете, успокойте се и разберете, че имате всичкото време на света.

- Лесно ви е да го кажете.

- Вижте, опитваме се да предотвратим образуването на тромб - предупреди ме той - или нещо по-лошо. Не се тревожете, беше ми наредено да ви раздвижим възможно най-бързо, а рехабилитацията ви ще е в ръцете на най-добрите специалисти. Чакахте толкова време, какво означава още един ден?

- Свързахте ли се вече с тях?

- Идват.

- Добре - козирувах с насмешка.

Надин се учуди.

- Как така умът му е толкова бистър след успокоител­ните?

- Тествам оръжия за армията.

- И?

- Успокоителните ми действат като бонбонки.

- Почакайте. Тествате оръжия?

- Аха.

- Какви оръжия?

- Лъч на смъртта, психотични медикаменти, уреди за мъчения, живи вируси и неща от този род.