Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Това е една от трите причини, поради които си стру­ваше да напусна практиката си и да заработя с хора като вас.

- Кои са другите две?

- Парите и Жана.

- Отново ли имате предвид Жана Д’Арк?

- Помните ли снимката на бюрото ми при първата ни среща?

- Двете момчета японо-американци, осиновени от се­стра ви?

- Имате впечатляваща памет - изненада се тя.

- За мен това беше едва преди месец.

- Жана беше сестра ми. Сутринта на и септември 2001 година тя беше на работа на последния етаж на Светов­ния търговски център.

Изтръпнах.

- Съжалявам - промълвих.

- Звъняла на съпруга си, но той бил с клиент. Обадила се ужасена на мен, но аз бях ангажирана с пациент. Опи­тала се да ми остави съобщение, но телефонът ѝ прекъс­на.

- И се чувствате някак си виновна?

- Не, разбира се. Но това не биваше да се случва. А ко­гато все пак се случи, аз не откликнах на нуждата ѝ.

- И сега искате мъст.

- Отмъщението е излишно похабяване на емоции.

- Но искате да се погрижа да не се повтаря, въпреки че ще умрат невинни хора. Явно вие сте тази, която има опасен недостатък. Вие не можете да запазите дистанцираност по отношение на случилото се със сестра ви.

- Нека се придържаме към вас - предложи тя. - Вие сте войник, човек на действието. Не можете да оживеете в плен.

- Наричате плен спокойния живот и създаването на семейство?

- Опитвали сте и преди, с Джанет и Кимбърли. Не на­учихте ли нещо? Опитомяването ви превръща живота на околните в мъчение.

- Мислите, че знаете какъв съм...

- И двамата знаем какъв сте. Вие сте орел. Орлите не живеят на ята. Не могат да бъдат опитомени. Не могат да живеят в плен.

- Вие трябва да сте най-лошият брачен консултант на света - обявих.

- Прекратете работата си за Виктор. Съсредоточете се отново в играта.

- Страната ми има нужда от мен, така ли?

- Нека не прозвучи като клише, но е точно така.

- Ами Сал?

- Сал Бонадело?

- Възразявате ли да работя за него?

Надин замълча, докато прецени въпроса. После въз­дъхна.

- Предполагам, че не. - Забелязала, че повдигам вежди в недоумение, тя добави: - Поръчките на Сал ви държат във форма. В крайна сметка обществото нищо не губи, ако на следващия ден тинята в езерото е намаляла.

- Надин, вие сте изумително лош психотерапевт.

- Напълно възможно е, но това не променя нито вас, нито призванието ви.

- Въпреки това - отсякох, - възнамерявам да се оттегля от тази работа, да се оженя за Катлийн и да ѝ помогна да отгледа Ади.

Тя замълча.

- Разочарована сте от мен - отбелязах.

- Не е така. Що се отнася до женитбата ви с Катлийн, такава мотивация да укрепнете и да оздравеете не е по-лоша от всяка друга.

Бяха ме предупредили, че физиотерапията ще е мъчител­на. Вместо това тя беше вълнуваща. Всяка пронизваща болка ме караше да се чувствам жив и да копнея за още. Доктор Хауърд се опитваше да ме убеди да се въздържам от вдигане на тежести и от тренажорите за крака, но аз бях непоколебим в постигането на целта си да бъда в обятията на Катлийн след десет дни. Надин беше също така непоко­лебима в стремежа си да ме накара да се откажа от плен- ничество, но какво можеше да направи? В надпреварата за душата ми Катлийн винаги би победила.

Един ден Надин влезе в стаята ми и изключи тренажо­ра за непрекъснато пасивно движение, на който правех упражнения за коленете.

- Конър, някой е дошъл да те види - съобщи тя.

Сърцето ми подскочи.

- Катлийн?

Тя поклати глава.

- Ако избереш Катлийн, сам ще трябва да отидеш при нея.

- Кой е дошъл тогава?

Чух електрическото бръмчене, преди да го видя.

- Радвам се да... ви видя... господин Пейн... добре... из­глеждате.

- Здравей, Виктор. Къде е Хуго?

- В коридора... е... с някого.

- Нямаш вид на изненадан от това, че съм жив.

- Кърли... ми каза... че сте... жив.

- И ти не си споделил с никого през всичкото това вре­ме? Дори със Сал?

- Не е моя... работа... да казвам... на някого.

- Кого прати да убие двойката от Нашвил?

- Никого... прекратих... проекта... след като... попадна­хте тук.

- Нали не си дошъл да ме убеждаваш отново да работя за теб?

- Не, аз съм... част от... лечението ви... доктор Крауч... искаше... да ви... покажа... нещо.

- Давай тогава.

Виктор страдаше от квадриплегия, което означаваше, че парализата е засегнала и четирите му крайника. Как­то при повечето такива случаи обаче функциите не бяха съвсем прекъснати. Можеше да ползва отчасти ръцете си. С тях контролираше различни бутони и лостове и из­ползва един от тях да извика своя генерал Хуго и мисте­риозния си гост.