Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Лу? Това е шантаво. Знам, че хората ни ги бива, но много пъти съм виждал резултатите от работата им. Ни­кой не е изглеждал по-добре от преди.

- При теб е така.

- Как е възможно?

- Екипът ни никога не е разполагал с толкова време, нито с такава идеална среда за възстановяване. Знаехме, че хирурзите ни са изключителни, но никой не предпо­лагаше, че са чак толкова добри. Знаеш ли на кого прили­чаш? - започна да се вживява Лу.

Вдигнах ръка.

- Моля те. Не ми казвай.

Той кимна. Секретарката му се появи с бутилка „Папи“ и две чаши.

- Господин Крийд! - писна тя - Мислех, че повече няма да ви видим. Изглеждате чудесно!

Надин премести някои неща от нощната масичка, за да направи място за чашите. Линда ги остави и попита.

- Какво е да се събудиш след толкова дълго време?

- Сюреалистично. За теб са минали години. В съзна­нието ми се видяхме преди две седмици.

- Толкова е странно - продума тя.

Линда си тръгна и Лу сипа питиетата.

- Сигурна ли сте, че не искате глътка, Надин?

Тя зверски се намръщи.

- Струва ми се ужасна идея. Колкото до вас, господин Кели...

Надин не довърши изречението си, но поклати глава с отвращение, като не остави и капка съмнение за мнение­то си относно поведението на Лу.

Вдигнах чашата си за тост.

- Бърбънът - заявих - е по-евтин от терапията.

Лу се ухили. Чукнахме чашите си и отпихме.

- Като рай в бутилка - довърших.

Поседяхме в мълчание, докато не попитах.

- Защо са го направили, Лу?

Той отпи още една глътка, пое дълбоко дъх и бавно се подготви. Прехапа долната си устна, преди да заговори.

- За кратко време трябваше да се вземат много реше­ния.

Не се канех да го оспорвам. Тези решения са били взе­ти преди години, така че не можех да направя нищо за загубените години или за новото лице. Имаше само едно важно нещо.

- Катлийн виждала ли ме е... така?

Спогледаха се, опитваха се безмълвно да решат какво да ми кажат. Лу пое инициативата.

Има много неща, които трябва да ти кажа. Но пре­ди това ти напомням, че само предавам информацията. Участвах в обсъждането, но не аз взех решенията.

- Ще го имам предвид. И какво ще казваш?

- Само, че направеното беше най-логично в онзи мо­мент.

Подадох чашата си на Надин. Главата ми се въртеше след две глътки уиски.

- Така ви се пада - изсумтя тя.

Както и останалите стаи в Сензорни ресурси, тази, в която ме бяха настанили, нямаше прозорци. Можеше да е обед или посред нощ, нямаше как да разбера. Човек, прекарал тук две седмици, дори да е в съзнание, няма да може да прецени правилно колко точно време е минало, така че бях наясно, че ще има период на дезориентация. Аз обаче бях повече от дезортиентиран, бях в истински шок. За броени минути изгубих лицето, с което се бях ро­дил и над три години от живота си! Нямаше наръчник, който да ми помогне да се справя с това.

Това, което чух и видях, не беше причината да поискам бърбъна. Колкото и да беше лошо, знаех че положението ще стане още по-зле. Погледът на Надин и тонът на Лу бяха доказателство за това. Фактът, че Дарвин беше за­държал Надин на работа тук, в Сензорни ресурси, през всичките тези години, допълнително ме подготви за това, което Лу щеше да съобщи.

- Ти умря - каза Лу.

Замълчах за момент.

- Искаш да кажеш, че съм умрял на масата и са ме ре­анимирали?

Той поклати глава.

- Не, искам да кажа, че убихме Хари.

Хари Уедърс беше дубльорът ми.

- Нямахме избор - обясни Лу.

Нищо не казах.

Той продължи:

- Ти лежеше тук в безсъзнание, полужив. Дните се ни­жеха. Отначало лекарите се надяваха, че ще се оправиш, но загубиха вярата си.

В съзнанието ми прелитаха хиляди мисли, в търсене­то на някакъв смисъл.

Лу не спираше:

- Тара Сийгъл е имала много приятели, които са раз­брали, че си дошъл в Бостън да я търсиш. Няколко часа по-късно изчезва безследно.

Не биваше да пия. Или ми беше нужно още едно пи­тие. Трябваше да си наложа да го слушам. Иначе щеше да отнеме по-дълго време, докато разбера каквото ме инте­ресуваше за Катлийн, Ади и ситуацията в момента.

- Давай - чух гласа си накрая.

- Имаше два проблема. Първият са приятелите на Тара - представи си какво биха направили Кали и Куин, ако ти беше изчезнал. Те настояваха за отговор от Дарвин, заплашиха, че ако той не им го даде, ще го изкопчат от Катлийн.

Стегнах новата си челюст и юмрука си, но не казах нищо.

- Вторият проблем, честно казано, се оказа самата Кат­лийн.

- Как така?

- Когато ти не се появи, нито отговори на обаждания­та ѝ, изпадна в паника. Тя знаеше достатъчно, за да бъде опасна.