Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Тя изгледа Лу гневно.

- Не мога да повярвам, че никой не ми е казал за това. Как очаквате да си върша работата, след като не ми дава­те нужната информация?

- Вие сте психиатърът - отвърна ѝ Лу. - Ние откъде мо­жем да знаем каква информация ви е необходима?

- Като си помисля, че преди четиринайсет години имах истинска практика - измърмори тя.

- Защо се отказахте от нея? - попитах.

Тя поклати глава.

- Когато правителството те покани да му служиш, обикновено си мислиш, че не е в състояние да спаси све­та без помощта ти.

- И аз съм чувал тази лекция. Много пъти.

- Разликата между добрия и лошия човек - каза Надин - няма нищо общо с професията или избора, който пра­ви. Важна е единствено мотивацията - защо върши това, което върши.

- Прекрасно се вписвате в стила на Сензорни - подмет- нах. - Сигурно ви дават кралско възнаграждение.

- Не отричам, че заплатата е добра и оставям на вас да прецените дали съм се продала. Прекарах доста години в опознаване на тази агенция и трябва да кажа, че вярвам в това, което вършите.

- Това, което вършех.

- За което имате дарба.

Доктор Надин Крауч се опитваше да ме препрограми­ра от дни. Днес беше облечена в сако в абаносов цвят и подходяща пола и бяла блуза от креп.

- Отново сте с дълги ръкави. Зима ли е?

Тя стисна устни.

- Не бива да забравям колко трудно е за вас. Не, пролет е - отвърна тя. - А аз винаги нося дълги ръкави. На моята възраст ръцете обикновено са вече отпуснати.

- Страдате от синдрома на бингото? - попитах.

- Моля?

Засмях се, като си го представих.

- Като възрастните жени в бинго залите, които вдигат високо ръце с картите си и крещят „Бинго“.

- Това е доста грубиянска забележка.

- О, моля ви.

- И вие ще остареете някой ден. Ще видим колко ще ви е весело тогава - сряза ме тя.

- Хей, просто се пошегувах. Нищо ви няма на ръцете - ухилих се. - Нито на краката, като сме отворили дума за това.

- Нека да се върнем към същественото - предложи тя, като се мъчеше да сподави усмивката си.

Показала ми бе десетки статии, описващи трагична, безсмислена смърт, в опит да ме убеди, че всеки ден уми­рат невинни хора и това ще продължи да се случва, без значение дали ги убивам аз.

- Край на това - заявих.

- Ето какво сте вие - заключи тя, - трагичен герой.

- Аз? Герой? Искате да кажете като Супермен?

- Като Жана ДАрк.

- Приличам ви на мацка? Сигурно е заради името на женчо.

- Добре. Нека да не е Жана. Трагичният герой е бла­городен по своята същност, необикновен човек. Прите­жава величие, което кара останалите да го възприемат като свръхчовек и цел в услуга на човечеството. Жертва живота си за велики каузи и принципи.

- Усещам, че следва „обаче“.

- Обаче притежава опасен недостатък, който води до унищожението му.

- И моят е?

- Някъде по пътя си вие сте загубили способността да се дистанцирате.

- Виждали ли сте Кали?

- Много пъти. Тя ви посещава редовно.

- А Куин?

- Не толкова редовно.

Кимнах.

- Куин е извънредно дистанциран - уверих я.

- Знам, че го смятате за приятел, затова ще се въздър­жа от критика.

- Не мога да повярвам, че Дарвин ви е наел, за да ме препрограмирате. Почакайте... разбира се, че мога. Но как вие възприемате това? Лекувате ме като свой паци­ент. Мислите ли, че е етично да промивате мозъка ми, за да убивам хора?

- Ще го нарека уместно. Що се отнася до израза „про­миване на мозъка“, няма да издребнявам.

Избрах израза, за да я подразня. Тя обаче не се хвана.

- Надин, вие сте най-откровеният специалист, когото съм срещал - признах.

- Полезно е за вярата в каузата.

- Знаете ли за Моника Чайлдърс?

- Да. Тя се е оказала катализаторът, причината за съм­ненията, които сте започнали да изпитвате.

- Много сте добра в работата си, Надин.

- Не, колкото вие във вашата - отвърна тя.

Задържах погледа си прикован към нейния, докато не мигна първа.

- Вие сте психиатър - заговорих. - Би трябвало да от­стоявате позициите си. Наистина ли очаквате да повяр­вам, че искате да продължа да убивам невинни хора?

- Проблемът ви с невинността е започнал с Виктор и ще приключи в момента, в който спрете да работите за него.

- Парите са добри - опонирах ѝ, въпреки че бях твърдо решил да престана.

- Имали сте причина да приемете тази работа. Очак­вам да ми кажете каква е.

Вече знаех.

- Имах твърде много свободно време - отговорих. - Между убийствата.

Погледът на Надин за кратко се замъгли. Тя ме потупа по ръката.