Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Трябваше да стана и да се махна оттук, преди Дарвин да е научил за възкресението ми. Трябваше да включа мобилния си телефон, да се обадя тук-там и да повикам помощ. Не исках да въвличам Катлийн в това, но нямах избор. Освен ако през последните три години светът не се беше обърнал с главата надолу, Дарвин щеше да раз­бере за състоянието ми до часове и тогава продължител­ността на живота ми щеше да е като на кексче в килера на Кърсти Али. Почакай. Минали са три години. Може пак да е отслабнала. Отбелязах си като първостепенна зада­ча да осъвременя знанията си за поп културата.

- Донован, слава богу!

Вдигнах поглед и видях Лу Кели да влиза в стаята, следван от сестра Карол.

- Страхотна прическа - казах.

- Почакай да видиш своята! - отвърна той.

- Лу. Обърни се с гръб към доктора и ме гледай.

- Добре... - сви рамене той.

- Бил ли съм в кома?

Той кимна.

- Колко дълго.

- Около три години.

Сестрата се присъедини към нас. Лу се обърна към нея:

- Карол, можеш ли да ми донесеш вестник или списа­ние, нещо със скорошна дата?

- Става ли талон от билет за кино? - попита тя.

- Идеално.

- Лу, това е шантаво - казах.

- Знам, приятел. Това е положението. Поне си отново сред нас. Как си?

- Бесен.

Той се засмя.

- Ето го стария Крийд - обяви.

Доктор Хауърд продължи прегледа си. Вкара термо­метъра и го изкара. Пъхна малкото нещо с лампичката в ушите ми. Опипа лимфните ми възли, провери пулса, натисна корема, погледна в носа и устата ми.

Сестра Карол се върна с достатъчно доказателства за повече от тригодишното ми превъплъщение в Рип Ван Уинкъл. Опитах се да се изправя на крака.

- Кротко! - викна докторът. - На животоподдържащи системи сте. Не можете да ставате още.

Лу се опита да ме притисне към леглото, но го отпра­тих с ръка.

- Може ли поне да седна?

Лу и докторът се спогледаха. Лу му кимна.

- Полежете неподвижно за минутка - поръча.

Сестрата помогна на лекаря да махне няколко тръбич­ки и притисна марли към раните, за да спре кървенето.

- Мисля, че сте вън от опасност - заяви лекарят, - но ще трябва да оставя другите апарати включени през следва­щите двайсет и четири часа. Това ще ни даде възможност да наблюдаваме мозъчната дейност и да разберем, ако получите епилептичен припадък.

- Защо съм още жив? - попитах.

- Защото получаваш най-добрата медицинска грижа в целия свят - отговори Лу.

- Нямах това предвид.

- Не съм сигурен какво имаш предвид.

- Защо Дарвин още не ме е убил?

Доктор Хауърд предложи:

- Нека довършим, за да можете да си говорите спокой­но. С Карол не искаме да чуем нещо, което не се отнася до лечението на господин Крийд.

Пет минути по-късно бяхме само аз и Лу на затворена врата.

- Помогни ми да наваксам - помолих го, - като започ­неш от снощи.

- Искаш да кажеш...

- Да, искам да кажа последната нощ, която си спом­ням. Когато Тара беше простреляна.

Лу пое дълбоко дъх.

- Добре. Виж, ще опитам да разкажа нещата подред, но може да пропусна някои подробности.

- Постарай се. Ще попълним пропуските по-късно.

- Добре.

- Почакай малко - спрях го. - Преди да започнеш, кажи ми, Катлийн добре ли е?

- Добре е.

- Ади?

- Да, добре е. Завършва втори клас.

- Мамка му. Не мога да повярвам, че съм пропуснал най-важните години от израстването ѝ. С Катлийн си­гурно са съкрушени. А Кимбърли?

- Нека ти спестя малко време - предложи той. - Ким­бърли, Джанет, Кали, Куин - всички са живи и са добре. Искаш ли да се впускам в подробности за тях сега или ще чуеш за онази вечер?

- И двете. Нека започнем с Афая. Дарвин хвана ли го?

- Не, така и не се появи.

- Алисън?

- Изобщо не се сетих да попитам - отговори Лу, - но ще разбера и ще ти кажа.

- Добре, разкажи за онази нощ. Трябва да знам, ако жи­вотът ми е в опасност.

- Кали се обади на мен, когато в онази нощ се случи онова със сърцето ти. Каза ми, че точно простреляла Тара и ти си получил инфаркт.

- Разказа ли ти някакви подробности за прострелва­нето на Тара?

- По-късно да, но в онзи момент беше изпаднала в па­ника. Помислила, че умираш, но не можела да се обади на 911, защото нямала време да скрие тялото на Тара и да почисти местопрестъплението. Навсякъде имало пръски кръв, включително и по дрехите ти.

- Има логика. Ако екипът от спешното открие кръв, трябва да се обади в полицията.

- Точно така. Освен това всичко се е случило в твоята хотелска стая, където всико е било покрито с твоите от­печатъци, така че... Картинката ти е ясна.

- Трябвало е да действа бързо.