Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Откъде намери джуджето? - попита тя.

- Малък човек - поправих я.

- От колко време се крие под леглото?

Погледнах Кърли.

- От колко, шест часа?

- Горе-долу - потвърди той.

Обърнах се към Тара.

- Кой ти подшушна, че съм в града, наставникът?

- Няма значение. Ще ме убиваш ли?

- Вече ти казах. Исках да те помоля за услуга. Между другото, изглеждаш чудесно.

- Ъхъ. Каква е услугата?

- Виждала ли си някога дубльорката си?

- Малката гимнастичка от Атланта? Ева някоя си?

- Точно така.

- Да, веднъж я проверих.

- Мислиш ли, че прилича на теб?

- Изобщо не прилича на мен. Но ти знаеш какво е нуж- но. Достатъчно напомня. Какво общо има това с посеще­нието ти? Каква е услугата?

- Искам да кажеш на Дарвин, че ти трябва нова дуб- льорка.

Тя се обърна към мен за миг и долових напрегнатост в погледа ѝ.

- А ако не го направя? - попита.

- Ще го направиш.

Тя се изсмя.

- За какво е това?

- Защото е станала талантлива изпълнителка на тра­пец. Защото ѝ предстои голям успех в живота и те моля за нещо съвсем дребно, което ще позволи на двама ни да позволим нещо съвършено да оцелее сред цялата тази лу­дост в живота ни.

- Ъхъ. И откога я чукаш?

- Честен кръст - казах, - дори не я познавам.

- Той го прави заради мен - намеси се Кали, която се появи от съседната стая.

В този момент Кърли я видя и изпъшка:

- Мили Боже, прибери ме ей сега!

- Аха - промърмори Тара, - красивата убийца.

- Как си, Тара? - попита я Кали.

- Била съм и по-добре. А ти?

- Това зависи от теб - заяви Кали.

Тара кимна бавно, докато подреди нещата в главата си.

- Ясно. Значи ти си тази, която чука Ева. Освен това си влюбена в нея. Колко тъжно.

Тара не звучеше тъжна, но го изрече, което си беше нещо. Тя въздъхна.

- Добре - рече. - Ще кажа на Дарвин.

- Така ли?

- Разбира се. Защо не?

Обърнах се към Кали да видя реакцията ѝ, но един­ственото, което видях, беше пистолетът ѝ, насочен към лицето на Тара. Тя стреля два пъти между очите на Тара и вероятно трети път в сърцето ми, защото почуствах про­низваща болка. Притиснах гръдния си кош и паднах на пода. Кали притича до мен.

- Добре ли си? - попита - Сърцето ли?

Точно преди да изпадна в безсъзнание, чух Кърли да пита Кали:

- Мислила ли си някога да пробваш с мъж? Защото ако е така, аз съм на разположение.

Изведнъж се чух да казвам:

- Добре съм, това е психосоматично.

Отворих очи, очаквах да видя Кали, но изпитах най-го­лемия шок в живота си, когато в полезрението ми попад­на абсолютно непозната жена, облечена като медицинска сестра.

- О, боже! - изпищя тя и натисна бутона, висящ на страничната рамка на болничното легло, в което лежах.

Болнично легло?

Сестрата изтича от стаята, като ме остави да се чудя какво ставаше, по дяволите. Опитах се да си изясня. Спомних си как Кали застреля Тара и настъпи болката. Знам защо Кали стреля. Тара не беше от хората, които ос­тавят нещата така. Ако я пуснехме, можеше да подгони Ева и да я убие от чиста злоба. В краен случай щеше да каже на Дарвин и той щеше да нареди Ева да бъде убита. Ето защо действията на Кали бяха логични.

Но трябваше да го предвидя.

Огледах мрачната стая, за да се ориентирам. Може и да лежах в болнично легло, но не бях в истинска болница. Намирах се в една от болничните стаи в щаба на Сензор­ни ресурси. Исках да разбера как се бях озовал тук и дали някой се беше свързал с Катлийн. Исках да знам дали Ади не е уплашена. Бедното дете не можеше да загуби още някого в живота си. Исках да обмисля възможността да се установим и да бъдем семейство. Исках да помисля за всички тези неща, но те трябваше да почакат, защото се налагаше да се съсредоточа върху това, което Дарвин можеше да причини на Кали.

Не тръгваш да убиваш хората на Дарвин просто така, без последствия. Трябваше да открия Кали и да я заведа на сигурно място. Трябваше да говоря с Дарвин и да уре­дя нещата. Опитах се да седна, но се оказа, че съм закачен за разни апарати.

Явно нещата не бяха добре.

Опипах тялото си с ръце, търсех мобилния си теле­фон. Кали сигурно го беше оставила някъде наблизо. Не, помислих си, не можеше да е дошла тук с мен. Сигурно се криеше, чакаше да намеря начин да ѝ се обадя, за да решим как ще действаме с Дарвин. Или пък се беше втур­нала към Вегас да пази Ева.

Почакай.

Тара Сийгъл беше в стаята, мъртва и вързана за стола, когато паднах, връхлетян от болка в сърцето. Нямаше на­чин Кали да е била там, когато са дошли парамедиците. Трябвало е с Кърли да почистят стаята колкото могат и да бягат.