Джон Локк - Смъртоносен експеримент

При жените склонността към самоубийство е три пъти по-висока, отколкото при мъжете, но мъжете успя­ват четири пъти по-често. Жени като Тара Сийгъл чес­то прекарват живота си със скрита в себе си самоубийствена бомба, готова да избухне при появата на външен фактор, запалил фитила. Те са белязани мишени. След време достигнах до извода, че Тара има желание да умре. Но докато ние двамата и останалите маймуни на Дарвин страдахме от психическа неуравновесеност, Тара имаше и силна склонност към самоубийство и нейното самоунищожително поведение си личеше дори в моментите, в който всичко в живота ѝ течеше нормално.

Както когато бяхме на върха си.

Същата вечер си тръгнах от общинския център „Нор- тън“ и влязох в близкото бистро за чаша кафе. После взех такси до хотела си и прекарах цял час в бара, пих уиски и гледах как хората идват и си отиват.

Тара не се появи.

Платих сметката си, помотах се няколко минути във фоайето и се качих с асансьора до шестия етаж. Застанах пред вратата на стаята си, мушнах ключа и поех дълбоко дъх, преди да натисна дръжката и да отворя.

Тара не стреля по мен.

Влязох в стаята, прослушах телефонния секретар, про­верих за наличието на клопки, накрая се съблякох и лег­нах в леглото.

Час по-късно се събудих от звука на предпазителя на револвер на по-малко от десет сантиметра от лицето си.

Тара каза:

- От създаването на човешката раса досега са умрели юо милиарда души.

Колкото и ненормално да звучи, с Тара винаги започ­вахме разговора помежду си с любопитни факти за смър­тта.

Аз отговорих:

- Семействата в Мадагаскар изравят костите на мърт­вите си роднини, обикалят из селото със савана, с който близките им са били погребани и след това ги погребват с нов саван.

- Какво правят със стария саван? - попита тя.

- Дават го на млада бездетна двойка.

- Защо?

- Застилат с него леглото си и правят секс върху него всяка вечер.

- Пфу.

- Пфу, ами.

- Как я караш, Донован?

- Добре. Имаш ли нещо против да седна?

- Всъщност имам. Както вероятно предполагаш, ня­мам ти доверие. Мисля, че за мен ще е най-безопасно, ако те убия.

- Няма да е първият ти опит.

- Не мислиш ли, че си несправедлив?

- Белегът, който нося, доказва, че съм прав.

През цялото време, докато бяхме заедно, подозирах, че стига да има възможност да убива други хора, Тара Сийгъл не би посегнала на себе си. Но грешах. Една ве­чер, след като си бяхме поделили бутилка „Кейкбред“, се събудих от бълбукащ звук. Светнах лампата и с ужас ви­дях Тара да лежи на пода в локва кръв.

- Сбогом, Донован - прошепна.

Звъннах на 911 и се втурнах към нея. Докато преобръ­щах тялото ѝ на една страна, тя извади сгъваем испан­ски нож с дванайсетсантиметрово острие и отогава имам белег. Тя винаги се беше преструвала, че не е искала да ме убие, а само да ми попречи да спася живота ѝ. Във все­ки случай, това беше повратен момент във връзката ни и именно той постави края ѝ.

- Ако исках да те убивам, щях да го направя още през онази нощ - казах.

- Може наскоро да си променил решението си.

- Всъщност дойдох да те помоля за услуга.

- Съжалявам, Донован. Вината е твоя. Твърде опасен си.

Извиках:

- Сега, Кърли!

Тара понечи да се изсмее на немощния ми опит да я разсея, но електрошоковият пистолет на Кърли я достиг­на, преди да е успяла. Надигнах се изпод завивката и бут­нах Тара назад. При все че не изглеждаше в състояние, тя успя да стреля и 45-калибровият ѝ куршум с кух връх направи дупка в тавана.

Отбелязах си наум да проверя дали някой не е спял в леглото в горната стая.

Електрошоковият пистолет си беше свършил работата и Тара не можеше да хване револвера си. Станах от легло­то, взех оръжието и го оставих на нощното шкафче. Свет­нах лампата. С Кърли я погледахме как се гърчи в леглото няколко секунди. Стегнах колана си около врата ѝ, нати­снах лицето ѝ надолу и сложих коляно на кръста ѝ.

- Добра работа, Кърли - похвалих го. - Ще ми подадеш ли свинска опашка?

Той ми подаде една пластмасова каишка със свободната си ръка и аз извих ръката на Тара зад гърба ѝ. Едва тогава той отмести електрошоковия пистолет.

Тара беше използвала заглушител, така че нямаше защо да се притесняваме за шума от изстрела. С Кърли я замъкнахме до стола и вързахме ръцете ѝ за облегалката. Той върза глезените ѝ с друга каишка за краката на стола, а аз продължавах да държа колана си около врата ѝ. То­гава Кърли сряза каишките около китките ѝ и ги върза с нови за подлакътниците на стола. Отиде до вратата, коя­то свързваше със съседната стая и я отвори. Аз отпуснах колана и застанах пред нея.