Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- И затова тя ще умре.

- Предпочитам да живее. Още повече, че и тя предпо­чита да не умира. Дай да приключваме, Гъмби. Ето какво мога да ти осигуря в най-добрия случай: сто бона и сто голи снимки на Алисън.

- Тук не допускат голи снимки.

- Няма да разберат - отново му показах снимката на Алисън. - Снимката е в пликче, защото се изтрива. Кажи ми името на надзирателя и ще уредя да ти носи по някол­ко снимки през известно време. Снимката се изтрива с пръст. Отдолу има снимка на Алисън, чисто гола.

- Глупости.

Задържах снимката под ъгъл, та той да види разголе­ната ѝ плът.

- Как го правят? - смая се.

- Това е нова технология, но идеята е била на Леонар- до да Винчи. Ако направиш рентгенова снимка на Мона Лиза, ще видиш, че отдолу има още две картини. В оне­зи времена е било трудно да си набавиш платно. Ако ис­каш да нарисуваш нещо ново, рисуваш върху използвано платно.

- Приличам ли ти на някой, на когото му се слуша урок по история?

- Разтъркваш снимката с палец или показалец, колко­то да я затоплиш. Тогава покритието се разтопява. Ще ти донеса сто снимки на Алисън облечена. Можеш да ѝ се радваш така или да разтъркаш снимките и да я събле­чеш, както искаш.

- Що за момиче позира голо за сто снимки?

- Такова, което иска да живее.

- Тя знае ли вече за стоте снимки?

- Не. Досега е позирала само за тази.

- Ти виждал ли си я?

- Да.

Лицето му беше зачервено. Облиза устните си. Да му се догади на човек. После каза.

- Подкупи надзирателя, но му дай голите снимки.

- Ако му дам голите снимки, мислиш ли, че ще стигнат до теб?

- Не, мамка му. Не, това перверзно копеле няма да ми ги даде.

- Ето защо копирам други снимки върху голите.

Можех да прочета по белязаното му лице, беше заин­тригуван.

- Обръсната ли е?

- Обръсната ли я искаш?

- Обръсната я искам.

- Добре, на тази не е обръсната, но ще се погрижа за това следващия път.

Обсъдихме начина за получаването на парите и той ми съобщи името на надзирателя.

- Как мина? - попита Алисън.

Бяхме в кола под наем на път към мотелската ни стая в „Куолити Ин“.

- Би трябвало засега да си в безопасност. Но нещата ще се променят след няколко дни или седмици, когато той загуби властта да решава.

- И какво ще правим?

- Ще го убием.

Тя гледаше през прозореца, но при последните ми думи рязко се извърна към мен.

- Защо? Как?

- Защо? Защото ще даде сигнал на този, който заеме мястото му в бандата. Как? - Усмихнах се. - Ще ти кажа по-късно.

- Тази вечер ли се връщаме в Далас?

- Веднага, щом си поговоря с надзирателя на Вълка.

- В колко часа е срещата?

- Надзирателят свършва работа в осем, така че се на­дявам да стане до осем и половина. Вълка ме светна, че обичал да обърне няколко питиета в стрийптиз бара на „Евклид“ преди да се прибере да набие жена си.

Тя погледна часовника си.

- Това означава след няколко часа. Какво ще правим дотогава?

- Ще поспим. Пътят до Далас е дълъг, а и двамата не сме спали предишната нощ.

- Само една стая ли си запазил?

- Една стая с две легла.

- Да не мислиш, че ще избягам, ако съм в отделна стая?

- Ще ми е по-трудно да те пазя.

- Сега съм в безопасност. Сам го каза.

- Казах, че би трябвало да си в безопасност засега. Дър­жиш ли да провериш?

Срещу четиристотин долара и обещанието за още надзи­рателят беше повече от щастлив да внесе тайно снимка­та на Алисън в килията на Вълка. Дадох му снимката и па­рите на паркинга зад стриптийз клуба и с Алисън най-сетне пътувахме обратно за Далас по магистралата.

- Не съм позирала за никаква гола снимка - озадачи се Алисън.

- Важното е Вълка да мисли, че си - отвърнах.

- Не мога да разбера. Ще получи снимката, ще я разтърка с пръст и тогава какво ще стане?

- Снимката е в найлонова торбичка, защото има по­критие от змийска отрова. В него са вградени и стотици микроскопични стъкълца. Когато Вълка започне да трие покритието, ще пореже пръста си и ще даде възможност на отровата да проникне.

- Ти си ненормален - ахна тя.

- Вероятно.

Тя изглеждаше подразнена.

- Животът ми зависи от този безумен план?

- Довери ми се, ще бъде мъртъв петнайсет минути, след като получи снимката.

- Правил ли си това преди?

- Да.

- Що за човек е в състояние да направи покритие от змийска отрова и стъкълца върху снимка само за два часа?

- Кажи го.

- Кое?

- Че се радваш, задето си на моя страна.

Тя поклати глава.

- Наистина си абсолютна откачалка, Крийд.

- А ти си шумна в леглото.