Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Щом Дарвин се обади да каже кои са Бърнитата, ще го накарам да разбере кой оглавява Синдиката. Ще уредя среща и ще опитаме да те запазим жива.

Алисън беше променила тона си много пъти за крат­кото време, откакто я познавах. Този в момента ми под­сказваше, че най-сетне е осъзнала в каква опасност се намира.

- Ако ме опазите жива и ми дадете двеста бона, ще свърша работата. - Замисли се за миг, стисна челюст и кимна утвърдително. - Точно така. Ще направя каквото ми кажете.

- Добро момиче - похвалих я.

Алисън стисна устни.

- Щом ще работим заедно, нали няма да се налага да те наричам Козмо?

Куин се изсмя.

- Доколкото ми е известно, това е новият му прякор.

- Намръщих се.

- Казвам се Донован Крийд - обърнах се към Алисън.

- Козмо Бърлап ми хареса повече - отвърна тя.

- Естествено.

Контролният център на строгоохранявания затвор в Лофтън, Тексас беше построен преди четири години след бунт, отнел живота на четирима пазачи и дванайсет затворници. Там се помещават 320 затворници мъже при шест различни нива на сигурност. Извършилите най-тежки престъпления са изолирани в отделна част на затвора, къде­то прекарват по двайсет и три часа в денонощието. Килиите им представляват бетонни стаи със стоманени врати и ре­шетки. Обзавеждането, което включва легло, бюро и стол, е закрепено към пода още при изливането на бетона. Всяка килия е покрита със стъкло с дебелина десет сантиметра и дължина метър и двайсет, през което затворниците виждат единствено небето. Това решение не е безцелно: без отли­чителни белези затворниците не могат да се ориентират за точното си местоположение в сградата. Разполагат с един час дневно на открито за самостоятелни тренировки в бето­ново заграждение. Веднъж месечно им се полага свиждане с един член на семейството и една среща с адвокат. Моето посещение беше изключение, благодарение на връзките на Дарвин.

Рой Уилямс - Вълка наскоро си беше осигурил три го­дини в шесто ниво на сигурност за опит за убийство на надзирател. След преместването му от обществения за­твор не се съмнявах, че друга гнида ще побърза да заеме мястото му начело на Синдиката Тексас. Дотогава обаче Вълка Уилямс беше водачът.

- Хич не ми дреме как са умрели - озъби се Уилямс, - сега тя е на ред.

- Алисън дори не ги познаваше. Хектор ги въвлече.

- Да, ама Хектор е мъртъв. Значи остава момичето. – Той се ухили подигравателно. - Кажи ѝ, че ще е доста грозно. - Облиза устни. - Много грозно.

Вълка Уилямс беше на „ти“ с грозното. Два метра ви­сок, с тегло сто и шейсет килограма, той имаше празен поглед, подпухнало сипаничаво лице, жестоки устни, подобни на тези на Жокера, разкриващи цял куп дребни зъби в различни нюанси на жълто, кафяво и черно. Коса­та му беше обръсната с машинка според реда в затвора, но си личеше, че ако имаше избор, би я носил дълга и мръсна. Точно като мазната му рошава брада.

- Ще те помоля най-учтиво да не я убиваш.

- Майната ти.

Посетителите и затворниците са отделени с дебело бронирано стъкло от пода до тавана.

Късметлия.

- Виж - продължих, - щом искаш да си отмъстиш на някого за убийството на онези отрепки, отмъсти си на мен.

- Това е част от плана. Ти си мъртвец.

- Чудесно. Тогава остави Алисън на мира.

- Няма начин. Ще го отнесе. Така е по устав.

Втренчихме се един в друг през стъклото.

- Склонен съм на преговори - изрекох.

- Искаш да преговаряш? Измъкни ме оттук.

- Не става така.

- Значи няма сделка. Нямам нищо за губене. Нямам семейство, нямам за какво да живея, когато изляза оттук.

- Семейството може би щеше да те чака, стига да не го беше избил.

Той сви рамене и почеса мърлявата си брада. Аз изча­ках мълчаливо да зададе въпроса, който бях сигурен, че няма да пропусне.

- Как изглежда? - попита. - Готина ли е?

Извадих найлоново пликче от джоба си и го допрях до стъклото. В пликчето имаше снимка на Алисън, напълно облечена.

- Не е лоша - прецени я той. - Виж какво: уреждаш ми сто бона и съпружески посещения от нея веднъж месечно и ще я оставя да поживее една година.

Бях готов да заложа хилядарка, че не му е по възмож­ностите да произнесе думата „съпружески“.

- Мога да уредя стоте бона - отговорих. - Не и секса.

- Тогава няма сделка.

- Виж, няма шанс да се доближиш до жена в близките три години. Със сигурност са ти изяснили това, когато са те тикнали в тази дупка.

- Гъст си с властите, иначе нямаше да си тук. Накарай ги да го уредят.

- Не става така, освен ако нямаш нещо голямо в замя­на. А и двамата знаем, че нямаш.