Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Яки ли са?

- Много.

С изключение на обичайната сълза под окото нямах особени познания за значението на татуировките. За сметка на това Куин беше много добър в тази област. По­питах го:

- Какво още могат да ни кажат?

Куин разтвори ризите им и започна да ги оглежда като индианец следотърсач.

- Виждаш ли фините линии и сенките в рисунките на жените? Личи си, че са правени от специалист. В затвора опитните татуировчици се ползват с най-голямо уваже­ние.

- Големи клечки, а? - подхвърлих. - Какво означават другите неща?

- Затворническите татуировки са от първостепенна важност в отношенията зад решетките. Татуировките на даден човек показват към коя банда принадлежи, поло­жението му в затвора, броя на убитите от него, града или държавата от която идва, семейното положение, броя на децата му, трагедиите, които е преживял, религиозните и политическите му възгледи.

- Благодаря за лекцията - казах. - Какви са всичките тези цифри?

- Първата част показва, че са местни - поясни той. - Този отляво е убил трима души, другият отдясно - двама. Вярвам им.

- Защо?

- Не си залагаш кожата срещу лъжи - отговори той. - Много хора може да пожелаят смъртта ти.

- А това тринайсет?

- Употребяват марихуана.

- Кое те навежда на тази мисъл?

- Числото тринайсет отговаря на буквата М, тринайсе­тата буква от азбуката - посочи към левия труп. - Виждаш ли осмицата на този? Отговаря на буквата X. Означава, че употребява хероин. Ако видиш някой да носи цифрата 88, това означава „Хайл Хитлер“.

- Защо искат да се знае, че използват наркотици? - по­пита Алисън.

- Така пласьорите са наясно, че те са купувачи - изя­сни Куин.

- Какви са цифрите по раменете им? - поиска да узнае Алисън, сериозно заинтригувана.

- Затворническите им номера.

- И така установихме самоличността им? - предполо­жи тя.

Куин се усмихна.

- Именно.

Обадих се на Дарвин и му изрецитирах затворниче­ските номера. Затворих телефона и казах:

- Дарвин ще провери имената и ще разбере дали има връзка между Бърнитата и атентаторите.

- Ами ако има? - попита Алисън.

- Няма да има. Ти си се свързала с Хектор покрай изма­мата с обирите, а Афая се е свързал с теб, за да уреди шо­фьора си. Шефът ми смяташе, че Афая може да се догова­ря с теб тук в Далас и в другите градове, в които работиш.

- Афая ме попита за останалите градове, в които рабо­тя, но не е споменавал за други роднини, които искат да станат шофьори.

- До момента не е, но можеш да се обзаложиш, че ще го направи.

- Как ще постъпите тогава, ще убиете Афая?

- Трябва Дарвин да се обади. Но вероятно ще иска да отидеш на работа както обикновено и ще прати свои хора, за да наблюдават нещата.

- Налага ли се да помагам на хората на Афая да получат работа?

- И това зависи от Дарвин. Предполагам, че ще иска да се сближиш с Афая, да започнеш да се виждаш с него, да го предразположиш да говори за внедряването на хора, най вече в „Паркирай и лети“.

- А ако поискам да се махна от тази история?

С Куин се спогледахме.

- Няма такъв вариант - заяви Куин.

Алисън скръсти ръце пред гърдите си.

- Няма да спя с терорист - възмути се тя.

- Ако е нужно, ще го направиш - отсякох. - И ще се постараеш за пълно обслужване.

- Щом си тръгнете, не можете да ме накарате да напра­вя каквото и да е за вас. Ще си сменя самоличността и ще се скрия.

- Алисън, затънала си до шия в тази история. Ще ни по­могнеш да разрушим най-голямата терористична клетка в Америка и ще постъпиш правилно.

- Какво? - Тя се усмихна подигравателно. - Патриоти­зъм? Чувство на дълг?

- И двеста хиляди долара, освободени от данъци.

- Ще го получа ли в писмен вид? - попита.

- Не даваме нищо в писмен вид. Но ще оставим парите в сейф и ще ти дадем ключа.

- Откъде знаете, че няма да взема парите, преди да убиете терористите?

- Местоположението на сейфа няма да ти е известно, Докато не свършиш работата.

- Какво, и трябва да ви вярвам?

Куин предложи:

- Ако предпочиташ, можем направо да те убием.

- Истински чаровник - промърмори тя.

Куин се поклони.

- В момента имаме друг проблем - споделих. - Син­дикатът на Тексас. Щом разберат за случилото се, ще те накажат за пример на останалите.

Лицето на Алисън се изопна.

- Нямам вина за това - каза. - Хектор ги замеси.

- Надали ще повярват, след като Хектор е мъртъв.

Тя се озърна панически.

- Не мога да остана тук - заяви.

Замълчахме за момент, с Куин обмисляхме положе­нието, а Алисън очакваше да чуе нещо успокоително. На­края предложих: