Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Екипът по почистването ще деактивира камерите - обясних - и ще конфискува всички записи от последните двайсет и четири часа.

Тя затвори очи, за да обмисли чутото.

- Ако мислиш да питаш как точно ще го направят, не си губи времето - продължих. - Нямам представа. Знам само, че са маниакални чистачи, не като леля ти Етел, която не обича да ѝ е разхвърляно. Тези типове са мо­тивирани да почистят местопрестъплението не по-малко от Рейнман, който иска да гледа Съдия Уапнър. Те са ненормални, побъркани и изглеждат също такива про­фесионалисти като Ник Нолти и Мел Гибсън след тежка нощ на вършеене из града.

На Алисън явно ѝ беше трудно да възприеме тази ин­формация.

- Двама души ще махнат два трупа и ще изчистят всич­ки улики от тази стая?

- Наистина са невероятни - потвърдих. - Мога да на­пиша книга за нях. Нищо чудно да го направя, като се пенсионирам.

Куин се засмя.

- Какво? - попита тя.

- Сетих се за една случка - той се изкиска отново.

- Дали искам да чуя това? - попита тя.

Погледнах Куин.

- За онзи с ларвите ли?

- Боже, момчета - ахна Алисън.

Куин се разсмя още повече.

- Това си е класика - каза той. - Не. Имах предвид двестакилограмовия гол дебелак, когото не можеха да избутат през прозореца.

- Онзи, когото бяха оставили на колене с корем, за­клещен в рамката на прозореца и задник към вратата? За него ли говориш?

- Да. Какво казваха, че ставало всеки път, като бутали задника му? Звучало като нападение срещу Багдад.

Ухилих се.

- Шок и ужас.

- Точно така. Взимат кутия маргарин, в този момент от фоайето се обажда новият и те решават да се изгъбаркат с него.

- Церемонията по посвещаването.

Алисън сключи ръце.

- Моля ви. Това може би би било забавно на друго мяс­то, знам ли, може би в мъжката тоалетна на началното училище?

Куин отметна глава и избухна в смях. Хубаво беше да го видя весел; при все че малко се тревожех гостите на хотела да не се оплачат от необичаен шум.

След като смехът утихна, с Куин проведохме безмъл­вен разговор: погледнах го и вдигнах вежди, а той отгово­ри със свиване на рамене. Това означаваше:

- Според теб ще попита ли за Хектор?

Свиването на рамене означаваше, че не е сигурен. Или, че не го беше грижа.

Алисън отвори очи.

- Какво да кажа на Хектор? Той ще ми звънне всеки момент.

- Май няма - казах.

Тя погледна невярващо Куин.

- И него ли уби?

Куин сви рамене.

- Имам нужда от питие - обяви тя.

Отидох в стаята ѝ и донесох мъничка бутилка водка. Взе я и каза.

- Може да съм пипнала нещо в хладилника.

- Чистачите ще се погрижат.

- Има доказателство, че сме били тук. Ти може и да си се регистрирал с фалшива кредитна карта, но аз не съм. Ще ме намерят и ще ме разпитват.

- Ти си отседнала на друго място.

- Нима? И къде?

- Още не знам. Чистачите ще донесат ключа ти. Извле­чението от кредитната ти карта ще показва, че днес си се регистрирала там, а не тук.

Тя погледна вратата, сякаш пресмяташе наум шансове­те си за бягство.

- Кои сте вие бе, хора? - попита.

Куин отсече:

- Сложно е.

Алисън допи питието си и остави шишенцето на ма­сата.

Аз казах.

- Огъстъс, кажи ми каквото знаеш за Бърнитата.

Още втренчена в Огъстъс Куин, Алисън произнесе безмълвно:

- „Бърнита“?

Куин обясни.

- Нали се сещаш за филма? „Уикендът на Бърни“.

Тя кимна.

- Когато се налага да пазим трупове, ги наричаме Бър­нита.

- Да бе - кимна тя.

Огъстъс вдигна едната ръка на Бърни и започна да я изучава. Алисън попита:

- Откъде би могъл господин Куин да знае нещо за тези мъже?

- Бивши затворници са.

- И?

- Затворнически татуировки.

Това, което ми е известно за затворническите татуиров­ки, е, че почти винаги са сини или черни, тези цветове се постигат най-лесно. Авторите им изработват иглите от всякакви метални парчета: кламери, пили за нокти, час­ти от закачалки, парчета от струни за китари. Мастилото обикновено е от писалки и химикалки, но се използва и раз­топена пластмаса. Художниците слагат заострения метал в пластмасова дръжка от химикалка и го закачат към двига- телче, което задвижва иглата нагоре-надолу. Щом се решиш да пробваш, има сто неща, които могат да се объркат - от неправилно написана дума до хепатит или СПИН.

И двамата Бърни на леглото имаха буквите Т и С на ръцете си.

- Какво означават Т и С? - попитах.

- Тексаски синдикат.

- Знаеш ли нещо за него?

- Една от най-старите затворнически банди в Тексас.