Джон Локк - Смъртоносен експеримент

Алисън наведе глава и произнесе леко дрезгаво:

- Ела тук, Козмо!

Последвах я в стаята ѝ. Тя затвори вратата след мен и заключи. Пристъпи към нощното шкафче, намали свет­лината и включи Ай-пода си, за да приглуши звуците от взлома в моята стая.

Леко се олюля в ритъма на музиката и свали нощни­цата си.

- Знаеш ли какво ми се иска в момента, Козмо? - измърка.

- Какво?

- Да ти духам.

- Нямаш грижи - отвърнах. - А аз какво ще получа?

Както се изразяваше бившият ми началник, нямах сексу­ални отношения с тази жена, Алисън Силис.

В интерес на истината, не стигнахме и до отношения, след които остават петна или съм принуден да дам дефи­ниция на глагола „съм“. Замислих се как ли бих могъл да оправдая това в името на националната сигурност. Все пак мисията беше започнала като задача за опазване на националната сигурност, нали така? За нещастие се беше превърнала в хотелски обир. Алисън без съмнение беше крадла. Но дали не беше и поддръжник на терористи? Мислех, че не. Дори и онзи тип от Денвър - Аднан Афая - да се опитваше да инфилтрира свои хора в „Паркирай и лети“, както предполагаше Дарвин, не смятах че до мо­мента е направил стъпка по този въпрос пред Алисън. По мои догадки камерата ги беше уловила на първата или втората им среща. Не мислех също, че Афая е свързан с хотелските обирджии, следователно нямаше оправдание да оставяме петна с Алисън. Бях попаднал натясно: не ми се искаше да правя секс с Алисън, но не можех и да си тръгна, преди всичко в съседната стая да е приключило.

Ето защо след първоначалното порицаване на нейната настойчивост се съгласих да полегна в леглото ѝ напълно облечен. Обикновено тествах оръжия и уреди за мъчения за армията, затова не се тревожех, че може да ѝ се под­дам. Нейният подход обаче сериозно се различаваше от военния. Докато оръжията разчитаха на болка, Алисън гризна ухото ми и нежно го затопли с дъха си. Това не е изневяра, казах си. Но не беше и мъчение, а тя напредва­ше. Знаех, че трябва да прекратя това. Преди да успея да кажа нещо, Алисън прокара ръцете си с отработени дви­жения по цялото ми тяло. Още не беше изневяра, но се забелязваха някои белези на тормоз. Тя бързо достигна до онази част от тялото ми, която би дефинирала изневя­ра и настъпи момента, в който окончателно трябваше да сложа край. Насилих се да заговоря.

- Сигурен съм, че по-късно ще съжалявам за казаното, но трябва да престанеш - измърморих.

- Не те чувам - отвърна игриво тя. Хвана ръката ми и я сложи между краката си, задържа я там и изтласка таза си напред. Като си помисля сега, вероятно можех да се напрегна и да отместя ръката си няколко секунди по-бързо, отколкото го направих.

- Наета си! - обявих.

- Моля?

- Имам предвид, че не мога да го направя.

- Защо?

- Ами сега е онзи момент от месеца.

- Не ми е смешно - сопна се тя.

- Боли ме глава. Уморен съм. Децата може да се появят.

- В мен ли е проблемът? Защото съм дебела?

- Разбира се, че не - отрекох. - Прекрасна си.

- Не съм достатъчно секси за теб?

- Определено си достатъчно секси.

- Ами тогава? - попита. - Какво не е наред?

- Всъщност съм обвързан.

- След като тя не е тук, какъв е проблемът?

- Проблемът е - не мога да повярвам, че изричам това, - че те използвах. А това не би било... Коя е точната дума? А, да, почтено.

Май чух звук през вратата. Алисън определено го чу. Приближи се и прошепна:

- Козмо, това което каза, определено заслужава уваже­ние. Може и да не си го целял, но тази вечер определено ме възбуди. Може ли да полежиш с мен няколко минути, докато си реша проблема?

- Това мога да направя - съгласих се.

През следващите двайсет минути едва се сдържах да не се разсмея, докато Алисън щипеше, дърпаше и шляпа­ше различни части от тялото си, докато изпълняваше невероятна смесица от сексуални напеви: пронизително чуруликане, гърлени стонове и някакво безумно цвилене, което накрая избухна в страстно кресчендо на евтина порно актриса.

Хрумна ми, че сексът може да изглежда доста истерич­но занимание, ако не участваш в него. Досега не ми се беше случвало да откажа секс и беше нещо ново за мен. Даде ми някаква сила, която не бях усещал до този мо­мент.

Значи това е да си жена, помислих си. Да управляваш цялата сексуална мощ в отношенията.

Когато и последните стонове и потрепвания на Али­сън отшумяха, обявих.

- Трябва да се обадя по телефона.

Усилих осветлението, вдигнах телефона ѝ от постав­ката му и набрах номера на моята стая. Алисън чу звъне- нето на телефона в съседната стая.