Джон Локк - Смъртоносен експеримент

- Вие съгласна ли сте, госпожице?

- Господи, да! - измърка Алисън без следа от смуще­ние. После се обърна към мен. - Този красив търговец на бижута ужасно ме зарадва!

По пътя към асансьора казах:

- Трябва да проведа няколко телефонни разговора. Ис­каш ли да се видим след около час и да вечеряме заедно?

Тя отговори.

- Звучи чудесно. Ще се освежа. Само почукай, щом си готов.

Трябваше да вечерям с Алисън извън „Мариот“ заради ужасяващия човек във фоайето, за когото беше убедена, че я зяпа. Промъкнахме се покрай страшния мъж и взе­хме такси до „При Фратели“.

Въпреки че обичам италианска храна, предпочитам изисканите вечери. И все пак този семеен ресторант предлагаше чудесна храна на много добри цени. Подбо­рът на вина включваше широка селекция на италиански крайбрежни сортове. Бих ги комбинирал чудесно с ита­лиански хляб и антипасти, но заложих на специалитета на заведението - голяма домашно приготвена тънка пица „Пеперони“, която си разделих с Алисън.

Както често се случва на първа среща, която върви добре, разговаряхме на какви ли не безопасни теми и само един два пъти изпаднахме в откровения като само­тата на пътуването, която тя спомена няколко пъти. По време на вечерята нямаше особен физически контакт, тъй като се хранехме с пръсти. Нямаше обаче и съмнение относно намеренията ѝ към мен, ако се съдеше по страст­ните ѝ физиономии, намигането и чувственото облизва- не на устните. Алисън ми изпращаше повече сигнали от помощник треньор в края на деветия ининг.

С други думи, Дарвин бе направил съвършения избор за прикритието ми по отношение на нея.

За съвестен одитор Алисън показваше завидна из­дръжливост на алкохол. След трите чаши вино тя беше обърнала една чаша от запазената си марка - космополи- тън - и беше подхванала втората, когато изведнъж преб­ледня.

- Ето го пак! - прошепна.

Понечих да се извърна, но тя ме хвана за ръката.

- Не поглеждай - спря ме.

- За кого говориш?

- За големия страховит мъж от фоайето на хотела.

Замълчах за миг, за да го обмисля.

- Онзи, от когото се уплаши? Сигурна ли си?

- Да - прошепна тя. - Току що го видях през прозореца.

- Може да е било просто отражение.

- Кълна се, че беше той, Козмо. - Беше видимо уплаше­на. Трепереше. Стисна ръката ми още по-силно. - Слава богу, че си тук - промълви.

- Какво смяташ, че иска?

- Мисля, че ни следи.

Повиках келнера, дадох му кредитната си карта и го по­молих да ни извика такси. Станах и казах:

- Излизам отпред да проверя дали си е тръгнал.

- Моля те, не излизай - възрази Алисън. - Може да пострадаш.

- Всичко ще е наред. Само ще поогледам.

- Чакай - каза тя, - запиши телефона ми. Ако има про­блем, само натисни избиране.

Продиктува ми номера и аз го записах в телефона си. Излязох през предната врата и обиколих ресторанта, като търсех мрачни местенца, където можеше да се крие грамаден мъж. Озовах се лице в лице с него, щом завих зад втория ъгъл. Насочи пръст към мен с вдигнат палец, сякаш държеше пистолет. Отпусна палеца си и каза:

- Бум!

Ужасяващо деформираният гигант наистина ни беше проследил, както го бях помолил, когато му се обадих от „Пъстрото прасе“ след разговора си с Дарвин.

Задачата му беше да дойде в Далас, да ни следи и да уплаши до смърт Алисън. Името му е Огъстъс Куин и също като Кали е неразделна част от екипа ми, което оз­начава, че е наясно къде са погребани повечето трупове.

Буквално.

- Не е споменавала Афая - осведомих го. - Не че съм очаквал това.

- Няма значение. Дарвин беше прав за нея.

- В какъв смисъл?

- Краде те.

- Без майтап?

Той се изкиска.

- След като тръгнахте, използвах ключа, който остави в саксията, и взех куфара ти, както се разбрахме. Занесох го в стаята си в края на коридора - между другото съм в триста двайсет и шеста - и когато излязох, видях двама мъже да влизат в стаята ви.

- С ключ?

Той кимна.

- Може да са се договорили с момичето на рецепцията.

- С пиколото - каза Куин.

- Сигурен ли си?

- Абсолютно. Отидох във фоайето и ги изчаках. Слязоха с асансьора, отправиха се директно към него и вдигнаха скандал. Доста ръкомахаха, та успях да видя затворническа татуировка на ръката на единия, който се опита да те ограби.

Помълчахме малко.

- Сигурен ли си, че Алисън участва? - попитах.

- Ако не е така, откъде ще му хрумне на пиколото, че имаш нещо за крадене в куфара?

- Значи флиртува с мен по време на вечерята, обажда се на пиколото и той вика бандитите.